— Благодаря ти — подхвърли той.
— Това беше най-малкото, което можех да направя.
Умът му напрегнато работеше. Измъкна телефона си и отново набра номера на Антрим. Никой не отговори.
— Не можеш да го хванеш, а? — подхвърли Ричардс.
Той кимна.
— Накъде? — обади се шофьорът зад пластмасовата преграда.
— Хотел „Горинг“.
— Чух какво каза за момчето ти Матюс.
Малоун се завъртя към нея.
— Искам да ми разкажеш всичко, което знаеш за Блейк Антрим — настоя той.
52
Кралицата умря спокойно в покоите си. Просто заспа, за да не се събуди повече. Душата ми се изпълни с тъга. Дори за миг не бях помислил, че този самозванец е нещо друго освен моя най-висш суверен. Този човек укрепи монархията и повдигна самочувствието на цялата нация, въпреки че отказа да изпълни задълженията си за създаване и отглеждане на потомство. Крал Хенри щеше да бъде запомнен единствено с безразсъдните си прищевки, докато Елизабет остави след себе си наистина стойностни неща.
Инструкциите на кралицата за онова, което трябваше да се направи след смъртта й, бяха точни и ясни. В последния ден от живота си ме повика в покоите си и помоли да бъдем оставени насаме.
— Чуй това — дрезгаво започна той. Гласът му беше тих, почти шепот.
Говори непрекъснато в продължение на няколко минути, изтощавайки се до крайност. Разказа ми за кралица Катрин Пар, която го изпратила да живее в едно от своите имения. Това станало след смъртта на крал Хенри, малко след организирането на измамата.
— Тя беше разбрала всичко и знаеше, че аз не съм принцесата.
В това имаше логика, тъй като, докато кралят бе все още жив, тя бе прекарвала почти цялото си време с принцесите Мери и Елизабет.
— Но тя не ме е разкрила — продължи самозванецът. — Вероятно защото бе съзряла в иронията на ситуацията едно заслужено наказание за мъртвия си съпруг. Тя никога не е била сред фаворитките на Хенри. Първоначално отказала да се омъжи за него, но била принудена. Не хранила никакви чувства към него, смятала го за жесток тиранин. Прекратила задълженията си на кралица без ентусиазъм, с единственото желание да бъде свободна — нещо, което станало възможно едва след смъртта на краля.
Но вдовстващата кралица направила лош избор с четвъртия си съпруг. Томас Сиймур бил интригант и манипулатор, чиято единствена цел била да се ожени за принцеса Елизабет и направил всичко възможно да я постигне. Кралицата много се забавлявала от опитите му да спечели сърцето на младата принцеса, защото добре знаела, че това няма как да стане. А когато й станало ясно, че съпругът й никога няма да се откаже, тя просто изпратила самозванеца да живее другаде, като така отстранила и опасността измамата да бъде разкрита.
— За мен домогванията на Сиймур бяха неочаквани. Но те останаха единствената заплаха за разкриването на тайната през целия ми по-нататъшен живот. За да ме предпази, вдовстващата кралица беше принудена да ме премести на друго място, но го направи неохотно. Очевидно й беше мъчно за мен. В деня на отпътуването ми проведохме един последен поверителен разговор. Тя ме предупреди много да внимавам, уверявайки ме, че всичко, което знае за мен, ще си остане в тайна. Няколко месеца по-късно тя почина, но не и без да ми напише прощално писмо, което получих след смъртта й. В него за пръв път споменаваше, че един ден аз ще бъда кралица.
Той ми подаде писмото и кратко нареди:
— Ще го погребеш заедно с мен.
Аз кимнах в знак на съгласие.
— По време на последния ни разговор кралица Катрин сподели с мен нещо, което бе научила от дядо ми. Една тайна. Споделена единствено от кралете на династията на Тюдорите. Но вече няма такива. Затова слушай внимателно, драги Робърт, и следвай точно инструкциите ми.
Аз отново кимнах.
— Крал Хенри повикал кралицата до смъртното си ложе — точно както аз повиках теб. Преди това дядо ми е бил повикан до смъртното ложе на своя баща. За да бъде предадена тайната. Желанието на крал Хенри било вдовстващата кралица да сподели тайната с неговия син Едуард. Но тя не го направила. Вместо на него тя се довери на мен, давайки ми свободата да правя с информацията каквото намеря за добре.