Слушах напрегнато и с интерес, който ме изненада.
— Има едно място, което е известно само на четирима души. Трима от тях са мъртви, а и аз скоро ще се присъединя към тях. Ти ще бъдеш петият. На това място аз съм натрупал огромно богатство, което прибавих към събраното от дядо ми и прадядо ми. Там скрих и тялото на принцеса Елизабет. Разбира се, много преди това Томас Пари го беше изровил от гроба й в Овъркорт. Ти не можеш да ме погребеш в кралска гробница, защото няма гаранция, че тя няма да бъде отворена след години. Ако това не се случи достатъчно късно и останките ми все още не са се превърнали в прах, тайната, която ревниво съм пазил цял живот, ще бъде разкрита. Затова ти трябва да положиш принцеса Елизабет в моя гроб, а моето тяло — в нейния. Това затваря кръга и гарантира, че всичко ще бъде наред. Искам да се закълнеш пред Бог, че ще го направиш.
Аз се заклех и той остана видимо доволен.
Постави треперещата си длан върху ръката ми и добави:
— Богатството там трябва да премине в ръцете на Джеймс. Предай му да го използва внимателно и да управлява мъдро и справедливо тази държава.
Това бяха последните думи, които чух от устата му.
Смъртта на кралицата бе повод за национален траур. На мен се падна задачата да осигуря вечния й дом. Присъствах лично на подготовката на тялото, след която самозванецът беше положен в гробницата на Тюдорите редом с прадядо си Хенри VII. Той щеше да остане там до завършването на отделната гробница, което отне три години. През това време тялото на младата принцеса Елизабет, открито точно там, където ми беше обяснено, беше разменено с това на самозванеца. Тази работа свърших сам, без чужда помощ. Реших да събера на едно място кралица Мери и принцеса Елизабет, които бяха сестри в живота, смесвайки костите им. Това беше най-добрият начин истината да остане неразкрита. Когато телата най-после бяха положени в мраморната гробница, аз съчиних една епитафия, която обобщаваше целия живот на самозванеца.
Вечна памет на достойната владетелка, която върна религията към нейната първична чистота, установи траен мир, парите възстановиха истинската си стойност, вътрешните бунтове бяха потушени, Франция преодоля разединението си; Нидерландия получи подкрепа; Испанската армада бе победена; почти завладяната от бунтовници Ирландия се стабилизира след прогонването на испанците; благодарение на Закона за провизиите приходите на двата университета нараснаха многократно и накрая — Англия се превърна в значително по-богата държава. Тук почива Елизабет, управлявала мъдро тази страна в продължение на 45 години, триумфалната и победоносна кралица, ревностна по отношение на религията и щастлива в живота, предала се на смъртта на своята седемдесета годишнина, а по Божията воля тленните й останки ще се въздигнат до статута на безсмъртието, когато бъдат положени в църквата, построена и осветена от нея. Тя почина на 24 март, година 1603-та, след 45 години управление, на 70-годишна възраст.
Аз изпълних своя дълг към кралицата с две малки отклонения. Първо, запазих писмото, което му беше изпратила Катрин Пар. По всичко личеше, че то е последното физическо доказателство, свързано пряко с голямата му тайна. Изгорих го веднага след като завърших този дневник. Второ, не разкрих пред никого тайната за скритото богатство. Крал Джеймс се оказа недостоен човек, който не спечели моето уважение и адмирации в качеството си на първи владетел от династията на Стюартите. Твърдо съм убеден, че с монархията е свършено, ако той е прелюдията към това, което ще последва.
Моят край също е близо. Ако този дневник бъде прочетен някога, това ще означава, че някой упорит и интелигентен човек е успял да открие камъка, който положих в основите на двореца „Нонсъч“. Странната комбинация от букви отразява по най-добрия начин ексцентричността на кралската резиденция. Какъв е смисълът на тайна, която не може да бъде разкрита? Ключът към нея трябва да бъде пред очите на онзи, който може да го види. Този дневник ще остане сред моите книжа и документи под надзора на наследниците ми. Ако някой някога открие връзката между него и камъка, той ще разкрие истината за една неустрашима душа. Ако посмееш, умни човече, потърси скривалището, което Тюдорите са изградили за своя род. Но веднага искам да те предупредя, че там те очакват други предизвикателства. Оставям ти още един знак — в случай че продължаваш да се съмняваш в достоверността на тази история. Това е портрет на кралицата, поръчан лично от мен, който според последната ми воля трябва да бъде окачен в Хатфийлд.