54
Малоун мълчаливо слушаше разказа на Катлийн Ричардс. Онова, което научи за Блейк Антрим, решително не му хареса. Оказа се, че преди десетина години той бил близък с Ричардс, но връзката им приключила скандално. Тя го описа като нарцистичен индивид, който не приемал провала, особено в личните отношения. Често сменял жените, но не търпял самият той да бъде отхвърлен. В съзнанието на Малоун изплуваха думите на Матюс, изречени на кралския тенискорт. Пам ненавиждала Антрим и му отказала всякакви контакти с Гари. Вероятно и тя е била подложена на униженията, преживяни от Ричардс. Това обясняваше защо бе отказала да разкрие пред Гари самоличността на биологичния му баща.
Но Гари вече знаеше. Така поне твърдеше Матюс.
Таксито навлезе в центъра на Лондон. Скоро щяха да стигнат до хотел „Горинг“, където го чакаше Таня Карлтън. Беше й поверил флашката просто защото нямаше друг избор. Сега обаче искаше да разполага с информацията, записана върху нея.
— Ти два пъти ми се притече на помощ — обади се Ричардс.
От нея се излъчваха самоувереност и вяра в собствените способности — две безспорно положителни качества. След развода си той беше имал две връзки с жени като нея. Явно го привличаха умните и смели представителки на нежния пол.
— А защо отнесе онази разпечатка в Хемптън Корт, а после избяга? — пожела да узнае той.
— Бях убедена, че си върша работата. Сър Томас искаше флашката. Каза, че става въпрос за националната сигурност. Бях убедена, че върша онова, което трябва, и не задавах повече въпроси.
Което беше логично.
Част от съзнанието му се измъчваше от тревоги за Гари, но друга извършваше задълбочен анализ на ситуацията. Какво значение имаше, че Елизабет I е била една измамница? Защо ЦРУ проявяваше интерес към нейната тайна, а английските власти се стремяха истината да не излезе наяве? Суета? Национална гордост? Въпрос, засягащ историята на страната? Не. Със сигурност беше нещо по-важно.
Той прехвърли в съзнанието си няколко възможни сценария, а после извади телефона си и набра вашингтонския номер на Стефани Нел.
— Пълна бъркотия — въздъхна тя. — Едва преди малко научих, че вчера в катедралата „Сейнт Пол“ е бил убит агент на ЦРУ. Горе-долу по времето на твоето пристигане. Бил част от екипа на Антрим и работил по операция „Измамата на краля“.
— А аз знам кой го уби — кратко отвърна Малоун.
После той й разказа за Томас Матюс.
— Това усложнява нещата още повече — отвърна тя. — Самата аз се добрах до тази информация по един от страничните си канали. От ЦРУ пропуснаха да ме запознаят с нея, когато ми се обадиха във връзка с теб.
Нормално. В шпионския бизнес откровеността не е на почит. А колкото по-високопоставен е лъжецът, толкова повече лъже. Това беше една от причините той да харесва Стефани Нел, която беше абсолютно честна. Откровеността често й създаваше политически неприятности, но въпреки това беше оцеляла по време на няколко администрации в Белия дом, включително и сегашната, начело с президента Дани Даниълс.
Той й разказа за онова, пред което бе изправен Гари.
— Съжалявам — въздъхна тя. — Аз съм виновна, че те забърках.
— Не е точно така. Всички бяхме измамени. Сега трябва да открия Антрим.
— Ще видя какво мога да направя с шефовете му в Лангли.
— Направи го. Но не пропускай да ги информираш, че при създалата се ситуация един бесен бивш агент е готов на всичко, защото няма какво да губи.
Беше сигурен, че тази реплика щеше да ги накара да наострят уши.
— Какво ще правим с Матюс? — попита тя. — Той е извършил сериозни нарушения. Съмнявам се, че тук има хора, които ще им обърнат гръб и ще позволят смъртта на двамата агенти да остане ненаказана.
— Молбата ми е да задържиш още малко нещата, докато открия Гари.
— Смятай, че е изпълнена.
Разговорът прекъсна.
— Според мен Блейк няма да направи нищо лошо на момчето — подхвърли Ричардс.
Но той не я чу. Самият той беше поверил Гари на грижите на Антрим. Изборът беше единствено негов. Разбира се, нещата щяха да се развият по съвсем различен начин, ако Пам му беше казала името на мъжа, с когото е имала връзка. А ако беше проявила откровеност към Гари, и двамата щяха да знаят. Разбира се, той също имаше вина заради глупостта да изневерява на жена си преди шестнайсет години.
Ако… Ако…
Той си заповяда да престане да мисли за това. Не за пръв път се озоваваше в опасни ситуации.