Онова, което търсиш, е скрито в основите на някогашното абатство „Блекфрайърс“. То било положено там далеч преди изграждането на самото абатство, а го открил монах, живял по времето на Ричард III. Достъпът до него е през някогашната винарска изба, на пода на която има замаскиран капак, скрит под една от големите бъчви. Върху нейните дъски е издълбана стара монашеска молитва: „Който пие вино, спи добре. Който спи добре, не може да прегреши. А който не прегрешава, отива на небето“.
Антрим приключи с четенето на дългата история, описана от Робърт Сесил. Седеше пред компютъра в някакво интернет кафене, а Гари стоеше до него.
— Къде е това абатство „Блекфрайърс“? — попита момчето.
Добър въпрос.
Наименованието му беше познато. То беше свързано с място, близо до Инс ъф Корт на брега на Темза. В рамките на Сити, но без никакви следи от абатство. Това име носеше само близката станция на метрото. Той придърпа клавиатурата, влезе в Гугъл, изписа БЛЕКФРАЙЪРС и потъна в четене на информацията, изскочила на екрана.
През 1276 г. доминиканските монаси преместили своето абатство от „Холборн“ в място, разположено между Темза и Лъдгейт Хил. Новопостроеното убежище получило името „Блекфрайърс“ заради тъмните роби, които носели монасите. Абатството станало известно с факта, че често се използвало от Парламента и Тайния съвет. През 1529 г. там се изслушвали пледоариите по бракоразводното дело на Хенри VIII и Катерина Арагонска. През 1538 г. Хенри VIII закрил този приорат като част от кампанията му за намаляване броя на манастирите. На другия бряг на Темза се намира известният Шекспиров театър „Глобус“. Част от актьорите му го напуснали, наели някои от бившите сгради на абатството и основали нов, конкурентен театър. През 1632 г. в една от тях се настанило Дружеството на аптекарите, но тяхната сграда изгоряла по време на големия пожар през 1666 г. От нея останала само Голямата зала, оцеляла и до наши дни. На същото място била построена железопътната гара „Блекфрайърс“, а станции със същото име има на линиите на лондонското метро — „Съркъл“ и „Дистрикт“.
— Няма го вече — промърмори Антрим. — Абатството отдавна е изчезнало.
Обзе го чувство на безизходица. Какво да прави?
— Виж какво се появи на екрана — обади се Гари.
Антрим прикова поглед в монитора. В ъгъла се беше появил символ за имейл, получен в защитения му акаунт. Той го отвори. Изпращачът беше Томас Матюс, а темата ЖИВОТЪТ ВИ.
— Иди в другия ъгъл — разпореди той на Гари.
В очите на момчето проблесна негодувание.
— Част от работата ми в ЦРУ — поясни той. — Иди там и чакай.
После отвори съдържанието на имейла.
Браво заради начина, по който избягахте от Ордена на Дедал. Трима от техните оперативни работници са мъртви. Те няма да бъдат щастливи. Вероятно вече сте наясно, че знам всичко за операция „Измамата на краля“. Знам и за начина, по който сте стигнали до светилището на Тюдорите, след като сте прочели шифрованото послание на Фароу Къри. Трябва да поговорим очи в очи. Защо да го направим ли? Защото ако откажете, ще се свържа директно със Съединените щати, а прекрасно знаете каква ще бъде темата на разговора ми с тях. Знам за сумата, която са ви платили от Ордена на Дедал. Всъщност ние с вас имаме едни и същи желания, намеренията ни също са близки. Ако искате да видите онова, което търсите, следвайте инструкциите, поместени по-долу. Искам ви там в рамките на следващия половин час. Ако не дойдете, ще ви оставя на преценката на вашите шефове, които едва ли ще останат доволни от действията ви.