Антрим отмести очи от екрана. В МИ6 знаеха всичко. Какъв избор имаше сега?
Прочете инструкциите. Мястото беше наблизо. Наистина беше възможно да стигне за трийсет минути. Раницата лежеше в краката му. Вътре се намираха дневникът на Сесил и останалите експлозиви. Трябваше да прибере оръжието на някой от нападателите в склада, но в онзи момент искаше час по-скоро да се махне от там.
Той погледна към Гари, който се беше изправил край една от витрините и гледаше навън. Матюс не беше споменал нито дума за него. Но той можеше да бъде използван.
В негова полза, разбира се.
Гари беше объркан.
Биологичният му баща все по-малко приличаше на онзи, който го беше отгледал. Раздразнителен, емоционален, с остър език. Но той беше голямо момче и щеше да се справи, въпреки че новото преживяване беше съвсем различно.
Освен това беше станал свидетел на начина, по който този човек беше изпепелил три човешки същества без никакви угризения. Жената очевидно го беше познавала, тъй като два пъти го извика по име. А той миг преди детонацията беше процедил: Дано изгниеш в ада, Дениз.
Веднъж баща му беше разговарял с него на темата убийства. Това се случи преди месец, когато той, баща му и майка му бяха в Копенхаген. Нещо, което не ти харесва, но понякога си длъжен да направиш. И Гари го разбра много добре.
Но Блейк Антрим очевидно имаше друг подход. Това не го правеше непременно по-лош, само по-различен.
В момента Антрим изглеждаше ядосан. Разстроен. Загрижен. От вчерашното му самочувствие нямаше нито следа. Особено онова, което демонстрира, когато разкри, че той е бил мъжът с майка му. Нещата се бяха променили.
Гари наблюдаваше как Антрим грабва раницата и се насочва към него.
— Трябва да вървим.
— Къде?
— На мястото, посочено в дневника. Вече знам къде се намира то.
— А баща ми?
— Няма начин да се свържа с него. Дай да видим за какво става въпрос, а после ще измислим как да го намерим.
Това звучеше логично.
— Но ще се наложи да направиш нещо за мен — добави Антрим.
56
Малоун беше готов за действие. Трябваше да предприеме нещо. Каквото и да е. Но не беше наясно за пътя, по който трябваше да поеме. Не можеше да влезе в контакт с Блейк Антрим, не можеше да открие Гари. За това се ядосваше най-вече на себе си, защото цяла нощ беше вземал поредица от лоши решения. И заради тази небрежност сега синът му беше в опасност. Мис Мери и Таня му показаха дешифрирания дневник на Робърт Сесил и му дадоха възможност да го прочете в цялост. А също и на Катлийн Ричардс да се запознае с него.
— Абатството „Блекфрайърс“ отдавна не съществува — обяви Таня.
Поредната лоша новина.
— На неговото място е изградена станция на метрото, която в момента е затворена за основен ремонт.
Той мълчаливо изслуша разказа на сестрите за старата гара, построена на мястото още през XIX век. По-късно към железопътните линии се прибавили и линиите на метрото. Миналата година сградата била разрушена, а на нейно място постепенно се оформила модерна, изцяло остъклена станция. От известно време насам там не спирали железопътни композиции, но метрото продължало да функционира.
— Бъркотията е огромна — обобщи мис Мери. — Навсякъде се строи, околните улици са затворени. Самата станция е точно на брега, съвсем близо до една много оживена улица.
— Искаш да кажеш, че една четиристотингодишна загадка се е озовала в задънена улица?
— Това ли е причината за повишения интерес на СИС? — добави Ричардс. — Какво му пука на Томас Матюс, ако там няма нищо?