Но се върна. За да открадне телефона на Антрим, който съдържаше разшифрования текст. Без него Малоун нямаше да има никакъв коз за преговори. Тоест беше свършил нещо полезно.
Но въпреки това се чувстваше отговорен за тревогите, които му причиняваше. И искаше да му помогне.
Малоун прекъсна разговора. Обърна се и срещна погледа на Катлийн Ричардс, давайки си сметка, че всички бяха чули думите на Матюс.
— Не можеш да му имаш доверие — поклати глава Катлийн.
— На мен ли го казваш?
Мислите му бясно препускаха. Трябваше да проведе още един разговор. Вдигна слушалката и набра номера на Стефани Нел в Америка.
— На път съм да се ангажирам с Томас Матюс — обяви той, а после й разказа последния развой на събитията. — Искам откровен отговор, без шикалкавене — каза в заключение той. — От ЦРУ обясниха ли ти подробностите по операция „Измамата на краля“?
— Въпросът ти означава, че вече знаеш отговора — отвърна тя.
И наистина беше така.
— Ирландия, нали?
Бившата му шефка започна да обяснява.
Съвременните проблеми започнали през 1966 г. и приключили през 2003-та. Насилието отнело живота на 3703 души, а близо 40 000 били ранени. Това са шокиращи цифри предвид факта, че по онова време в Северна Ирландия живеели едва 900 000 протестанти и около 600 хиляди католици. Това били три кошмарно дълги десетилетия на насилие, недоверие, страх и омраза, които разкъсвали страната и постепенно се прехвърлили в Англия и Европа.
Но семената на този конфликт били посети в далечното минало.
Някои експерти са на мнение, че всичко започнало след инвазията на Хенри II в Ирландия през 1169 г. Но по-реалистичните предположения сочат, че началото било поставено от династията на Тюдорите. Хенри VIII бил първият, който проявил интерес към Ирландия. Той нахлул в страната, окупирал Дъблин и околностите му, а после постепенно разширил зоната си на влияние, изпробвайки успешно новите оръжия, с които укротил и подчинил местните лордове. Успехът му бил толкова голям, че през 1541 г. ирландският парламент го провъзгласил за крал на Ирландия. Реакцията била незабавна. Появили се бунтовнически фракции, които трябвало да бъдат укротявани с оръжие. Проблемът бил там, че Ирландия била традиционно свързана с Рим и папата, докато Хенри изисквал подчинение на своята нова протестантска религия.
Така възникнало духовното разделение. Местните ирландски католици срещу новопоявилите се английски протестанти.
По време на краткото управление на следващите двама Тюдори — Едуард VI и Мери, Ирландия играела второстепенна роля. Но това се променило при Елизабет I.
Самата Елизабет смятала острова за диво място и предпочитала да го игнорира. Но серия бунтове, подкопаващи устоите на цялата й външна политика, я принудили да действа. Изпратила многобройна армия за потушаване на бунтовете, а след това като допълнително наказание конфискувала голяма част от земите на Ирландия. Този акт сложил край на влиянието на галските кланове и династиите, които съществували там от векове. Те били обявени за собственост на короната, а Елизабет започнала да ги раздава под аренда на английски колонизатори, които създали големи плантации. Началото на тази конфискация било поставено от Хенри VIII, продължила в ограничени мащаби при Едуард и Мери, процъфтяла при Елизабет и стигнала своя връх при нейния наследник Джеймс I. В страната нахлула огромна армия заселници от Англия, Шотландия и Уелс, за да обработват новопридобитите земи. Идеята била Ирландия да бъде превзета отвътре от англичаните, които били лоялни на короната. Английският се наложил като официален език, както и английските традиции и нрави. Ирландската култура била осъдена на изчезване.
Всичко това посяло семената на остър културен и религиозен конфликт, който щял да продължи векове. Ирландските католици националисти срещу английските протестанти юнионисти.
През 1640-те се появил Кромуел, който избил хиляди хора. Ирландското въстание през 1790-те било потушено с изключителна жестокост. Гладът през 1840-те довършил останалото. В края на XIX и началото на XX век се направил опит за вътрешно управление. Властта преминала в ръцете на Парламента в Дъблин, но той останал подчинен на Лондон. Това бил фарс, който задълбочил разделението. Ирландското общество ставало все по-войнствено и радикално. През 1919 г. Ирландската републиканска армия започнала война за независимост с Англия. Нейният край обаче не удовлетворил нито една от двете страни. Ирландия останала с 26 графства от 32. Всички те били на юг, където доминирали католиците националисти. Другите шест били на север, където мнозинство били протестантите юнионисти. Там се обособила отделна държава, наречена Северна Ирландия.