Выбрать главу

Иън беше горд със себе си. Успя да открадне една абонаментна карта със светкавична бързина и се спусна в метрото. Хвана влака, който прекосяваше Лондон и спираше източно от „Блекфрайърс“. Умишлено пропусна станцията „Темпъл“, на която щяха да слязат Малоун и Ричардс, за да се насочат към Инс ъф Корт. А той щеше да го направи от противоположната страна. По време на пътуването обмисли следващите си действия. Не беше сигурен какво точно ще се случи, но все пак беше по-добре да е тук, отколкото да чака в хотелската стая.

Съжаляваше, че беше обидил мис Мери. От изражението й беше ясно, че тя не иска той да ходи никъде. Може би сега трябваше да се довери на нейната преценка и да я послуша.

Скоро той видя строителната площадка, от двете страни на която минаваха платната на оживения булевард. Вдясно се виждаше масивният купол на „Сейнт Пол“. Площадката беше заобиколена от временна ограда, но той успя да се шмугне вътре през един от процепите. Озова се сред купчини отпадъци, покриващи изсъхналите храсти. Не видя никого, но това не му попречи да вземе предохранителни мерки, напредвайки внимателно сред разхвърляните навсякъде строителни материали и техника.

Не след дълго се добра до основната сграда и се промъкна вътре. Боклуци заскърцаха под подметките му. После долови гласове.

Вдясно от него имаше скеле, в основите на което бяха струпани кашони и празни каси. Той бързо се шмугна между тях.

* * *

Катлийн навлезе в строителната площадка „Блекфрайърс“ от запад и започна да си пробива път към новата сграда на станцията с пистолет в ръка. Малоун не пожела да я вземе със себе си, тъй като Матюс изрично беше подчертал, че го иска сам. Но в замяна на това той я бе помолил да провери площадката и да бъде в готовност. Матюс каза, че Антрим се е спуснал под гарата „Блекфрайърс“, а изпратеният от него видеозапис потвърди, че агентът действително се намира на някакъв строеж в компанията на Гари Малоун. Логично беше да се допусне, че става въпрос именно за този строеж, и затова Малоун я бе помолил да разузнае. А накрая бе използвал и една дума, която значеше много.

Импровизирай.

Тя внимателно продължи напред и скоро се озова в един истински лабиринт от платформи и коридори, всичките осветени от ярки прожектори. Съмняваше се, че някой ги е оставил включени за целия уикенд. От всичко, което беше прочела за този проект, ставаше ясно, че тук се работеше седем дни в седмицата главно поради кратките пускови срокове. Но къде бяха работниците? СИС със сигурност се бяха погрижили да ги преместят на друго място поне за днес.

Във вътрешността на новата сграда очите й попаднаха на нещо познато. От онзи видеозапис.

Напрегна поглед към широк отвор в пода, от който се слизаше на по-долното ниво — там, където мътно проблясваха коловозите на метрото. До тях се стигаше по множество дървени стълби, точно като онази, която беше използвал Малоун.

После долови някакъв шум. Вдясно от себе си. На нейното ниво.

Обърна се и тръгна натам.

* * *

Иън проследи с поглед Гари Малоун и непознатия мъж с него. Висок, млад. Без съмнение ченге.

— Не искам да си тръгвам — оплака се Гари.

— Това не зависи от теб — отсече ченгето. — Хайде, мърдай.

— Ти ме лъжеш. Баща ми не е в „Сейнт Пол“.

— Там е. Ела и ще видиш.

Гари се закова на място и поклати глава.

— Връщам се обратно!

Мъжът измъкна пистолет изпод якето си и го насочи в главата му.

— Тръгвай пред мен! — изсъска той.

— Какво, ще ме застреляш ли?

Смело момче, поклати глава с уважение Иън. За съжаление, самият той се съмняваше в отговора, който очевидно очакваше Гари.

Умът му бясно препускаше. Какво да прави?

После изведнъж му просветна. Точно както в онази кола преди месец. В компанията на Матюс и другия мъж, който искаше да го убие. Найлоновата торбичка със съкровищата му остана в книжарницата на мис Мери, но за всеки случай той беше извадил ножа и флакончето с лютив спрей. В момента бяха в джоба му.

Усмихна се. Веднъж се беше получило. Защо да не стане и втори път?

* * *

Гари гледаше пистолета и не помръдваше. Беше малко изненадан от собствената си смелост, но в момента мислеше повече за сигурността на баща си, отколкото за своята. И за Антрим, който просто го беше изоставил. От което го заболя.

Той долови някакво движение с периферното си зрение и рязко се завъртя. Иън крачеше към тях.