Този пък какво търси тук, по дяволите?
Мъжът с пистолета също го забеляза.
— Тук влизането е забранено! — подвикна той.
— Аз пък постоянно се разхождам из това място — нехайно отвърна Иън, продължавайки да се приближава.
Мъжът очевидно си даде сметка, че държи пистолета си, насочен в главата на момчето, и леко наведе дулото. Което потвърди хипотезата, че стрелба няма да има.
— Ти ченге ли си? — подхвърли Иън.
— Да, ченге съм. А ти не трябва да си тук.
Иън спря на крачка от тях. Дясната му ръка се стрелна напред, разнесе се съскането на спрей. Мъжът с пистолета нададе дрезгав вик и вдигна ръце към очите си. Иън вдигна крак и го заби в слабините му. Човекът се прегъна на две и рухна на бетона.
Момчета се обърнаха и си плюха на петите.
— Чух какво ти каза онзи тип — подхвърли Иън, без да намалява ход. — Баща ти не е в „Сейнт Пол“, а тук.
— А аз знам къде точно.
59
Сводестият таван на тесния проход беше толкова нисък, че Антрим се принуди да сгуши глава в раменете си. Отгоре бяха прикрепени кабели за високо напрежение, между които приблизително на всеки двайсет и пет метра имаше голи крушки, скрити зад предпазни решетки. Ярката им светлина буквално режеше очите му.
— Открихме тези тунели при първата реконструкция на „Блекфрайърс“ през седемдесетте години на миналия век — обясни Матюс. — Тогава беше изграден удобен вход към тях, който държим под непрекъснат контрол. Скоро ще разбереш защо сме прокарали и електричество.
Значително по-нисък на ръст, Матюс ходеше изправен, без опасност да удари главата си в тавана. Подът под краката им беше сух като пясъка в пустинята.
— Помислих си, че все пак трябва да видиш онова, което търсите от толкова дълго време — добави той. — Положил си много труд и усилия, за да изпълниш задачата.
— Значи то наистина съществува? — попита Антрим.
— И още как — кимна възрастният мъж.
— Кой е прокопал тези тунели?
— Според нашите специалисти това са били норманите, водени от желанието да си осигурят път за бягство. След тях тамплиерите ги направили по-удобни, укрепвайки стените им с тухли. Намираме се съвсем близо до Инс ъф Корт и е логично да допуснем, че рицарите са ги използвали редовно.
Появи се глух грохот, който бързо се усилваше. Антрим реши, че той е предизвикан от влак в някой от съседните тунели.
— Това е река Флийт, която се намира точно пред нас — поясни Матюс.
Приближиха се към отворена врата в дъното на тунела. От нея се влизаше в друг, перпендикулярен тунел с далеч по-големи размери, по дъното на който течеше вода. Двамата спряха на железен мост, издигащ се на около три метра над повърхността.
— Това съоръжение е изградено малко след като открихме тунела, по който минахме току-що. След вкарването на Флийт под земята подземният проход бил неволно блокиран. Скоро това ще се промени, но всичко зависи от приливите и отливите. При прилив водата стига почти до мястото, на което стоим в момента.
— Предполагам, че не искаш да бъдеш долу, когато се случва това — заяви Антрим.
— Със сигурност.
Малоун напредваше в тунела. Водата вече стигаше до прасците му и продължаваше да се покачва. Беше проникнал тук през входния отвор в Голдсмит Билдинг. Тунелът беше голям. Най-малко седем метра широк и пет висок, с плътно иззидани тухлени стени, гладки и лъскави като стъкло. Със сигурност газеше в река Флийт. Водите й бяха студени и отдавна пречистени, но във въздуха продължаваше да се усеща неприятна миризма. Преди доста години беше попаднал на книга, която описваше множеството подземни реки, пресичащи Лондон. В главата му изплуваха наименования като Уестборн, Уолбрук, Ефра, Фолкън, Пек, Некингър, а най-големите сред тях безспорно бяха Флийт и Тайбърн. Общата дължина на тези реки бе около сто и шейсет километра, а Лондон балансираше върху тях като жив организъм, попаднал във водно легло. В тавана над главата му се виждаше поредица от вентилационни шахти, през чиито чугунени решетки проникваха свеж въздух и светлина. Той беше виждал много такива решетки по улиците. Но в момента се намираше под тях, във вътрешността на впечатляващо с размерите си викторианско творение, а водите на река Флийт се плискаха наоколо. Нормалното чувство на дискомфорт в подобна обстановка се смекчаваше от широчината на тунела и високия таван. Освен това Гари беше тук. Някъде тук.