Което означаваше, че той трябва да продължи напред.
Матюс го предупреди да следва електрическите кабели. Същите, които започваха от Инс ъф Корт и продължаваха по тавана на тунела, високо над знака за максимален прилив. Пистолетът все още беше отзад на колана му, скрит под якето. Беше му ясно, че е подведен, но това не му се случваше за пръв път. Като агент в отряд „Магелан“, често се беше налагало да поема подобни рискове. Знаеше какво прави. Онова, което не знаеше, беше развитието на отношенията между Антрим и Гари. Но фактът си оставаше. В живота му се беше появил един непознат човек, който го разделяше от сина му. За съжаление, този човек не вдъхваше доверие, защото беше приел подкуп от милиони долари, за да предаде родината си. Дали смъртта на двамата американски агенти не лежеше на съвестта на Антрим? Положително. Но в момента този предател държеше Гари и му разказваше кой знае какви лъжи.
Голяма бъркотия. Резултат от грешките, които той беше допуснал преди много години.
След като определи откъде идва шумът, Катлийн успя да види как Иън Дън напръска със спрей лицето на непознат мъж — вероятно лютив, съдейки по реакцията на жертвата. Хлапакът явно беше нарушил указанията на Малоун да чака в хотела. Тя се скри зад бетонобъркачка, покрита със сиви пръски засъхнал бетон. От там наблюдаваше бягството на момчетата, второто от които очевидно беше синът на Малоун. Долови думите на Иън, който му обясняваше, че баща му е наблизо. А Гари добави, че знае точно къде се намира той. Тя реши, че в момента е по-разумно да не разкрива присъствието си, и приклекна зад машината, пропускайки ги да я подминат.
После има даде малък аванс и тръгна след тях.
Строителните отломки и съоръжения й осигуряваха отлични шансове да остане незабелязана. Няколко минути по-късно момчетата откриха стълбата от видеото и се спуснаха по нея. Тя ги последва, като преди това предпазливо се огледа. Стъпи на дъното точно навреме, за да види как Гари Малоун изчезва в някакъв тунел вдясно.
От противоположната страна се появи мощна въздушна вълна и миг по-късно покрай нея прогърмя влак, който потъна в тунела, в който бяха изчезнали момчетата. Тя се втурна напред, изчака отдалечаването на вагоните и се взря в мрака.
Двете момчета се отлепиха от бетонната стена и хлътнаха в някаква врата.
Антрим се спусна по няколко мраморни стъпала и се озова в добре осветено овално помещение. Извитият му таван се крепеше на осем колони, отстоящи на равно разстояние една от друга. Стените бяха покрити с лавици, отрупани с чаши, свещници, чайници, лампи, купи, порцелан, бокали, кани и халби.
— Част от богатството на Тюдорите — поясни Матюс. — Преди петстотин години тези предмети са имали голяма стойност.
Антрим спря в средата на овалната стая и огледа колоните, пищно декорирани с лозови листа и спирални орнаменти. Над всяка от тях бяха изрисувани херувимчета, а таванът също беше покрит с цветни пана.
— Всичко това е открито в състоянието, в което се намира сега — добави Матюс. — За късмет, СИС били първите, които влезли тук през седемдесетте години, и помещението останало запечатано чак до наши дни.
На десет метра встрани от тях беше положен голям каменен саркофаг. Антрим пристъпи към него и видя, че капака го няма.
Погледна към Матюс, който кимна.
— Разбира се, че можеш да надникнеш.
Малоун продължи да следва кабелите, които скоро се отклониха от водното корито и завиха обратно към сушата. Отклонението беше малко и почти незабележимо — едва шест-седем метра. При повишаване на нивото водата със сигурност щеше да го напълни, помисли си Малоун. За щастие, не изцяло поради наличието на подчертан обратен наклон.
Горе се виждаше арка без врата. Отвъд нея имаше тъмна камера, в дъното на която имаше осветена врата. Долови познати гласове.
Матюс и Антрим.
Малоун извади пистолета си, влезе в първото помещение и безшумно се промъкна към осветената врата. Таванът се крепеше на три носещи колони, които предлагаха известно укритие. Той се залепи за стената и затаи дъх.
После надникна.
Иън вървеше пръв, следван по петите от Гари. Следваха кабелите за високо напрежение и прожекторите — точно според телефонните инструкции на Матюс в хотел „Горинг“. Гари го отведе при желязната врата, описвайки мъжа, който ги беше чакал. И когото Иън познаваше.