— Явно нямаш представа за събитията в Северна Ирландия — въздъхна Матюс. — Но аз познавах доста мъже и жени, които изгубиха живота си по време на размириците. Включително и мои агенти. Да не говорим за хилядите убити цивилни. В тази страна все още действат нелегални групировки, които само чакат повод, за да започнат отново да се избиват. Част от тях искат да прогонят англичаните, други са на обратното мнение. Но всички са готови да изколят хиляди невинни хора, за да докажат тезата си. Разкриването на тази тайна несъмнено ще доведе до хиляди жертви.
— Достатъчно беше просто да заповядате на шотландците да не освобождават онзи либиец — отбеляза Антрим.
— Доста интересно отношение към вашите съюзници — не му остана длъжен Матюс.
— И ние можем да кажем същото за вас.
— Американците нямат отношение към това. Онзи самолет беше взривен над шотландска територия. Ал Меграхи беше осъден от шотландски съд. Решението какво да правят със затворника си е тяхна работа.
— Нямам представа какво ви е било обещано от Либия. Както на вас, така и на шотландците. Но явно е било нещо голямо.
— Морал ли ще ми четеш? — сбърчи вежди Матюс. — Ти, човекът, който продаде страната си, кариерата си и собственото си дете срещу няколко милиона долара?
Антрим замълча. Не виждаше смисъл да се оправдава. Вече не.
— Ти манипулира Котън Малоун — добави възрастният мъж. — Плюс момчето му, бившата му съпруга, ЦРУ и Ордена на Дедал. Направи опит да манипулираш и моето правителство, но след това реши, че твоето благополучие е по-важно. Как се чувства един предател, господин Антрим?
Беше време да сложи точка. На всичко.
Антрим свали раницата от рамото си и я пусна до близката подпорна колона. Детонаторите бяха на място, готови за действие.
— А сега какво? — попита той.
— Малко правосъдие, господин Антрим — усмихна се Матюс.
60
Малоун слушаше разговора между Антрим и Матюс с бързо нарастващ гняв. Оказа се, че тоя тип мисли само за себе си. Гари изобщо не го интересуваше. Всъщност къде бе Гари? Би трябвало да е тук, с Антрим. Стисна пистолета, сложи пръст върху спусъка и направи няколко крачки напред, към ярката светлина на прожекторите.
Матюс беше с гръб към него, но в замяна на това Антрим го видя съвсем ясно и на лицето му се изписа смайване.
— Какво търси той тук, по дяволите?!
— Аз го поканих — отвърна Матюс и бавно се обърна. — Предполагам, че чу всичко, нали?
— До последната дума.
— Доведох ви тук, защото реших, че ще ви трябва някое уединено място, за да се разберете — поясни Матюс и се отправи към противоположната врата. — А сега ще ви оставя да изгладите различията помежду си…
— Къде е Гари? — рязко попита Малоун.
— Погрижих се да е на сигурно място — отново се обърна Матюс. — А ти се разбери с Антрим.
Чул думите на Матюс, Гари потръпна от отвращение. Каква лъжа!
Тръгна напред с намерението да се покаже. Баща му трябваше да знае, че е тук.
— Не го прави! — прошепна Иън и го сграбчи за рамото. — Тоя тип е много коварен. Иска да ме убие, а по всяка вероятност и теб!
Гари се втренчи в очите на Иън и бавно осъзна, че той не лъже.
— Не мърдай от тук, изчакай малко — добави Иън. — Нека баща ти се оправи с него.
Готов да натисне спусъка, Малоун местеше поглед от Матюс към Антрим и обратно.
— Стига, Котън — усмихна се старецът. — И двамата знаем, че не можеш — или по-скоро не искаш — да ме застреляш. Това фиаско е изцяло дело на Вашингтон. Аз не съм направил нищо повече от това да защитавам сигурността на своята страна. Ти разбираш сериозността на ситуацията. Нима можеш да ме обвиниш? Направих онова, което и ти би направил на мое място. Министър-председателят е в течение на всичко, случващо се тук. Ти можеш да ме убиеш, но това няма да попречи на предаването на затворника. Само ще влошиш още повече положението на Вашингтон.
Малоун си даваше ясна сметка, че старецът е прав.
— Фактически той е автор на този проблем — добави Матюс и посочи Антрим. — Ще призная, че имам желание да го видя как страда. Той уби трима мои агенти.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — извика Антрим. — Не съм убивал хора, които работят за теб!
— Тъпако, аз създадох Ордена на Дедал! Хората, с които си разговарял, бяха мои агенти. Аз преведох парите, които ти бяха платени. Всичко беше театър. Не само ти можеш да манипулираш околните.