Река Флийт.
Два пъти й се беше случвало да се спуска в тези тунели — веднъж, за да преследва беглец, и втори път, за да търси труп. Подземната река беше окована в серия от големи тунели, преливащи се един в друг. Височината им беше най-малко десет метра. В момента водата покриваше половината от нея, но стигаше почти до моста.
Тя долови някакво движение от другата страна и бързо се оттегли в сянката на близката стена.
На моста се появи Томас Матюс и старателно затвори вратата след себе си. Катлийн видя как вади от джоба си ключ и го превърта в ключалката. После в ръката му се появи малка радиостанция.
Катлийн направи няколко крачки напред и стъпи на моста. Старецът я зърна, но лицето му остана безизразно. Никаква изненада.
— Вече се чудех кога ще се появиш — каза той, спирайки на два метра от нея.
Тя насочи пистолета в гърдите му.
— Къде са двете момчета?
— Зад онази врата, която току-що заключих.
— Подмамил си всички там, нали?
— Само Антрим и Малоун — поклати глава Матюс. — Появата на Иън Дън беше неочакван бонус. А с него беше и синът на Малоун.
— Какво се случва зад онази врата? — попита Катлийн. Едва сега забеляза книгата, която държеше стареца. — Какво е това?
— Онова, което търсех. Може би ще се окаже, че го притежавам благодарение на теб.
— Дневникът на Робърт Сесил! — възкликна тя.
— Ти наистина си много добър агент. Притежаваш изключителна интуиция, но за съжаление, ти липсва дисциплина.
— Започвам да разбирам какъв е залогът — повиши тон тя, опитвайки се да надвика грохота на водата. — Отлично знам на какво са способни онези нелегални организации в Северна Ирландия. Не одобрявам начина, по който американците се бъркат в нашите работи, но в същото време разбирам защо го правят. Онзи проклет терорист трябва да остане в затвора! Но вие объркахте нещата. Всички, без изключение.
— Доста остра критика от страна на един дискредитиран агент — отбеляза Матюс.
Тя преглътна обидата и тръсна глава.
— Дискредитиран агент, който е загрижен за две момчета, изпаднали в беда!
— Иън Дън е очевидец на убийството на агент от ЦРУ. Тук, на британска земя. Нещо, което нарушава закона — както ти правилно отбеляза в Куинс Колидж.
— Хубав скандал за теб и министър-председателя — поклати глава тя. — Той знае ли какви си ги свършил?
Мълчанието му беше достатъчно красноречив отговор.
— Да кажем, че ще се оправя сам — сдържано отвърна той. — Но това трябва да приключи тук и сега. За доброто на народа.
— И за твоето.
Беше чула достатъчно.
— Дай ми ключа от онази врата! — заповяда с леден тон Катлийн.
61
Малоун потръпваше от гняв. Очите му следяха всяко движение на Антрим.
— Струваше ли си всичко това? — подхвърли той.
— И още как! Разполагам с много пари, а след малко ти ще си мъртъв.
— Много си самоуверен.
— Натрупал съм доста опит, Малоун.
— Но аз не съм някое от бившите ти гаджета. Със сигурност няма да ме напляскаш толкова лесно.
Антрим се измести надясно, по-близо до отворения саркофаг. Пистолетът лежеше на около три метра от тях, но той не показа никакъв интерес към него и тръгна в обратна посока.
— А ти защо се бъркаш във всичко това? — попита той. — За да защитиш честта на бившата си жена? Преди петнайсет години не беше толкова загрижен за нея.
Малоун отказа да захапе въдицата.
— Харесва ли ти да биеш жени?
— Специално твоята нямаше нищо против — сви рамене Антрим.
Тези думи го жегнаха.
— Ако това ще те успокои, бих казал, че момчето изобщо не ме интересува — добави Антрим. — Исках само да проверя дали ще се получи нещо. Преди няколко месеца Пам много ме ядоса. Беше си въобразила, че може да ми нарежда какво да правя. Но в моя живот има едно основно правило: никога не позволявай да те контролира жена.
Гари чу почти всичко, което изрече Антрим. В душата му закипяха отвращение и гняв. Той понечи да се втурне в помещението, но Иън го сграбчи за раменете и поклати глава.