Малоун изглеждаше замаян, а момчетата застинаха с разширени от ужас очи. Иън разтъркваше лицето си в опит да се справи с последиците от удара.
Страх прониза тялото на Антрим. Потта му излъчваше неприятна сладникава миризма. В главата му се въртеше една-единствена мисъл.
Махай се от тук. Веднага!
— Съберете се ей там, при стълбите! — заповяда той.
Лявото му око беше почти затворено от юмруците на Малоун. Цялото лице го болеше. Брадичката, слепоочията, веждите. Започна да се изтегля към втория изход. Сърцето му блъскаше в гърдите.
Малоун не реагира на командата и той насочи пистолета в гърдите на Гари.
— Нима предпочиташ да го убия? — изкрещя той. — Хайде, мърдай!
Малоун направи крачка назад, следван от момчетата.
— Добре ли си? — попита той, обръщайки се към Иън.
— Нищо ми няма.
— Ще ме застреляш ли? — спря се на място Гари. — Собствения си син?
Нямаше време за излишни емоции.
— Виж какво, петнайсет години не сме се познавали. Няма смисъл да започваме сега. Затова отговорът ми е да, ще те застрелям. Особено ако не млъкнеш веднага!
— Значи си искал да нараниш майка ми и нищо повече?
— Аха, подслушвал си — направи гримаса Антрим. — Но така е по-добре, защото няма нужда да се повтарям.
Малоун прегърна Гари през раменете и го притегли към себе си. Очите на момчето останаха заковани в агента.
Антрим стигна до вратата. Един бърз поглед му беше достатъчен, за да се увери, че съседното помещение е празно. Там беше тъмно, но отблясъците на лампата бяха достатъчни, за да зърне вратата в далечния край, на около десетина метра от него.
Бръкна в джоба си и стисна детонатора.
— Стой там, където си — изсъска на Малоун той.
После започна да отстъпва навътре в тъмното помещение, продължавайки да ги държи на мушка.
62
Катлийн насочи пистолета си право в Томас Матюс. Никога не си беше представяла, че ще се изправи лице в лице с шпионин номер едно на английското разузнаване. Но през последните два дни вършеше именно това.
— Ключът за онази врата! — повтори тя.
— И какво ще направиш с него?
— Ще им помогна.
— Ами ако те не се нуждаят от помощта ти? — изсмя се Матюс.
— Там вътре са всичките проблеми, нали? — мрачно попита тя. — Удобно заключени.
— Този резултат стана възможен благодарение на доброто планиране и старателната подготовка.
Откъде този човек е могъл да знае, че всичките му проблеми ще бъдат решени, запита се Катлийн.
— Откъде тази сигурност? — попита на глас тя.
— При нормални обстоятелства не бих отговорил на този въпрос — поклати глава Матюс. — Но сега ще направя изключение. Надявам се да си извлечеш съответните поуки. Твоят Блейк Антрим се появи в тунелите с цяла торба експлозиви от същия тип, използван в параклиса „Сейнт Джордж“.
Нещата започнаха да се изясняват.
— И той ще ги взриви?
— Няма значение как ще приключи всичко — сви рамене той. — Преднамерено или случайно. Важното е да приключи.
— А ако Антрим успее да се измъкне, след като избие всички останали?
— Ще бъде убит.
Тя изведнъж осъзна, че Матюс протака, надявайки се на бърза развръзка зад заключената врата. Което означаваше, че времето й е малко.
Но вътре имаше две деца.
— Ключа!
Той й го показа в дясната си ръка, с която държеше и радиостанцията. После го провеси през парапета на моста.
— Не!
Той пусна ключа и течението го отнесе.
— Правя каквото трябва — заяви с каменно лице Матюс. — За мен родината винаги е на първо място. Подозирам, че същото важи и за теб.
— Това включва ли убиване на деца?
— В този случай, да.
Катлийн се упрекваше, че не спря момчетата много по-рано. Защото те се оказаха зад заключената желязна врата именно по нейна вина.
— Не си по-различен от Антрим! — процеди тя.
— О, напротив. Много съм различен от него, защото не съм предател.
— Ще те застрелям!
— Няма да го направиш — усмихна се той. — Всичко приключи. Забрави го.
Тя забеляза как пръстът му натиска някакво копче на радиостанцията. Наблизо със сигурност имаше други хора, а това означаваше, че скоро няма да бъдат сами. Беше чувала за моментите, през които целият живот на човек протича като на кинолента в съзнанието му. Моменти, в които се вземат или се избягват най-важните решения. Някои ги наричаха повратни моменти.