Малоун зърна проблясъка и чу вика. Представи си разкривеното от ужас лице на Антрим, осъзнал случващото се. После се хвърли наляво, повличайки и момчетата със себе си. Проснаха се едновременно на пода и той ги закри с тялото си — единственият начин да ги предпази от ударната вълна, непоносимо високата температура и ослепителната светлина, които нахлуха през отвора. За щастие, саркофагът лежеше между тях и вратата и блокира голяма част от огромната енергия. А самите заряди не притежаваха ударната вълна на конвенционалните експлозиви, която със сигурност щеше да разруши и двете помещения.
Все пак високата температура направи доста пакости.
Електрическите кабели се разтопиха и крушките се пръснаха със синкави искри. Всичко наоколо потъна в непрогледен мрак. Малоун вдигна глава и успя да долови полъха на освободения въглерод. Хладният въздух изведнъж се затопли, достигайки летни стойности.
— Добре ли сте? — попита той.
Момчетата отговориха утвърдително. И те бяха чули отчаяния писък на Антрим.
— Ти постъпи правилно — подхвърли на Гари той.
— Той щеше да ни убие — добави Иън.
Гари запази мълчание.
Тишината се наруши от остро пропукване. Сякаш се цепеше дърво, но доста по-силно. После се разнесе още едно, а след това второ, трето. Малоун неволно се стегна, а сърцето му се сви от тревога. Защото знаеше какво се случва. Вековните тухли, с които бяха облицовани стените и тавана на съседното помещение, бяха започнали да поддават под влияние на високата температура. Това означаваше, че скоро щяха да рухнат под тежестта на хилядите тонове пръст.
Беше само въпрос на време.
После нещо падна. Нещо много тежко. Последваха го и други трясъци, достатъчно силни, за да разклатят пода.
Таванът се срутваше. Тяхното помещение се държеше. Все още. Но трябваше час по-скоро да изчезнат от тук.
Имаха обаче един сериозен проблем. Непрогледният мрак, който ги заобикаляше. Малоун не можеше да види дори ръката си, вдигната на сантиметри пред лицето му. Нямаше как да се ориентира за правилната посока.
И разполагаше с много кратко време, за да я открие.
Катлийн захвърли пистолета на мостчето и се втурна към желязната врата. Беше вкарала четири куршума в патрона на бравата, разбивайки го напълно. Едно доста рисковано начинание предвид рикошетите, но просто нямаше друг избор. Вратата нямаше нито дръжка, нито топка за отваряне. Затворена я държеше само патронът, за който беше достатъчно едно завъртане на ключа.
Но такъв нямаше.
Поредният ритник даде известен резултат. В смисъл че металът се изкриви леко, но достатъчно да пъхне пръстите си в пролуката и да дръпне с всички сили. На втория път разбитият патрон се предаде и вратата рязко се отвори.
Моментално усети миризмата на изгорял въглерод. Същата, която я посрещна при разбитата гробница на Хенри VIII в „Уиндзор“. Безпогрешната воня на изразходван имплозивен заряд. Нещо се беше случило.
Пред очите й се разкри тъмен коридор. Единствената светлина идваше от вентилационните шахти на речния тунел.
До слуха й достигна тежък тътен. Беше паднало нещо много масивно.
Не знаеше какво да прави.
— Иън! Гари! Малоун! — изкрещя с всички сили тя.
Малоун чу гласа на Катлийн Ричардс. Беше успяла да стигне до тях.
Радост и паника изпълниха гърдите му.
Виковете й потънаха в грохота на падащите камъни. После нещо тежко се стовари на метър-два от тях. Срутването набираше сила. Гъстият прах затрудняваше дишането им.
Трябваше час по-скоро да се махнат от тук.
— Насам, насам! — изкрещя с цяло гърло той. — Продължавай да говориш!
Иън също долови далечния глас на Ричардс, който най-вероятно идваше от тунела с мостчето над реката.
— Тя е там, откъдето дойдохме — извика той, надвиквайки поредния грохот на падащите камъни.
— Ставайте! — заповяда Малоун. — Хванете се за ръце.
Дланта на Гари легна в неговата.
— Намираме се в някаква тъмна стая! — отново изкрещя Малоун. — Зад тунела, в който навлизаш.
— Ще броя на глас — долетя приглушеният отговор на Ричардс. — Ориентирайте се по това.
Гари стискаше ръцете на Иън и на баща си.
Стените се срутваха. Съседното помещение, в което беше Антрим, по всяка вероятност вече не съществуваше. Въздухът беше наситен с прах. И тримата кашляха. Беше им трудно да дишат.