Вашингтон беше разгневен, тъй като предаването на либийския затворник предстоеше да се осъществи. Лондон се възмущаваше от недопустимите действия на своя най-близък съюзник, позволил си да оскверни историческото минало на страната. В крайна сметка бяха стигнали до споразумение да обърнат гръб на скандала и да гледат напред. Затворникът щеше да бъде върнат в родината му, а страните обещаха да не предприемат никакви ответни действия, свързани с операцията.
Сделката щеше да бъде сключена тук, в Хатфийлд Хаус, древното имение на фамилията Сесил, което все още беше собственост на седмия маркиз на Солсбъри и съпругата му — далечни роднини на Уилям и Робърт Сесил. През 1607 г. крал Джеймс I продал имението на Робърт Сесил, който построил солидна тухлена резиденция във формата на буквата Е, представляваща две отделни крила, свързани с централен блок. Архитектурата беше особена смесица от якобински и тюдорски стил. Таня ги увери, че екстериорът почти не се беше променил от времето на Робърт Сесил.
— Това историческо място е посещавано от много крале и кралици — каза тя.
Вътре беше просторно и величествено, обзаведено семпло, но стилно. Въздухът беше напоен с миризмата на лак за дърво, на восък за полиране на настилките и едва доловимия аромат на изгорели в камините дърва.
— Ние сме идвали тук още като деца — добави мис Мери. — И тогава миришеше така.
Намираха се в Мраморната зала — едно якобинско чудо, което заемаше два етажа и обхващаше цялата ширина на голямата къща. Златистата слънчева светлина нахлуваше през еркерните прозорци и осветяваше дървената ламперия. Малоун с възхищение оглеждаше галерията за музиканти, изящните гоблени по стените и неизбежните черно-бели мраморни плочки, подредени шахматно на пода. В голямото огнище играеха веселите пламъчета на огъня, а пред него бяха подредени множество солидни дъбови маси и пейки, които бяха част от оригиналното обзавеждане.
Няколко часа преди да тръгнат насам, бяха извадили тялото на Томас Матюс от водите на Темза с дупка от куршум в гърдите. Предварителните резултати от аутопсията сочеха наличие на вода в белите дробове. Тоест възрастният човек се беше удавил. Стефани Нел не беше уведомена, че Катлийн Ричардс го беше убила. Пистолетът отдавна лежеше някъде на дъното на река Флийт. За това събитие знаеха само Ричардс и Малоун. Официалната версия гласеше, че нещастието е последица от излязла от контрол специализирана операция на контраразузнаването. Част от постигнатото споразумение беше съгласието на двете страни да не провеждат разследване за смъртта на Матюс, Антрим и петимата агенти на службите.
Стефани докладва, че СИС били направили опит да проникнат в подземията, където се беше разиграло всичко, но те се оказали разрушени. Миниатюрни камери, използвани при спасителни операции след земетресения, бяха открили овъглени човешки останки сред купищата камъни и унищожени артефакти, които потвърждаваха смъртта на Антрим. Операция „Измамата на краля“ беше приключила.
Оставаше само една малка подробност.
В далечния край на залата се появи фигурата на жена. Висока и слаба, с величествена осанка. Меднорусата й коса беше подредена в безупречна прическа. Тя се насочи към тях с решителна походка. Облицованите с дърво стени поглъщаха острото почукване на токчетата й. Това беше Елизабет Макгуайър от Министерството на вътрешните работи, отговаряща по въпросите на националната сигурност, които включваха и надзор върху работата на СИС. Томас Матюс беше работил за нея.
Жената спря на две крачки от Малоун и огледа малката група.
— Бихте ли ни извинили за момент? — попита тя. — Искам да поговоря насаме с господин Малоун.
Ричардс и сестрите близначки поведоха момчетата към вратата. Макгуайър ги изчака да се отдалечат и подхвърли:
— Предизвикахте голяма бъркотия, не мислите ли?
— Дарба по рождение — сви рамене Малоун.
— А сега ви е забавно, така ли?
Беше ясно, че тази жена не е тук, за да си разменят любезности и шеги.
— На практика цялата работа беше една огромна глупост — отвърна със сериозен глас той. — И за двете страни.
— Съгласна съм — кимна тя. — Но веднага трябва да посоча, че американците започнаха всичко.
— Наистина ли? Нима идеята да изтъргуваме свободата на един терорист и убиец беше наша?
С тези думи искаше да й покаже от коя страна на оградата се намира той.
Чертите й се смекчиха.