— Стефани Нел е моя близка приятелка. Спомена ми, че някога сте били един от най-добрите й агенти.
— Плащам й, за да говори такива неща — отвърна Малоун.
— Трябва да призная, че и двете бяхме силно шокирани от развоя на събитията. Най-вече по отношение на Иън Дън. Няма оправдание за начина, по който едно малко момче беше изложено на опасност.
— Но въпреки това вие получихте онова, което бяхте намислили — отбеляза Малоун. — Либиецът си отива у дома, а Великобритания получава обещаните компенсации, каквито и да са те.
— Така е устроен светът. Съединените щати сключват подобни сделки всеки ден. Няма смисъл да демонстрираме лицемерие. Вършим онова, което трябва. — Тя замълча за момент, после добави: — Разбира се, в рамките на допустимото.
Малоун можеше да поспори докъде точно се простират въпросните рамки, но времето за дебати беше изтекло.
Макгуайър му направи знак да я последва и тръгна към далечния край на залата.
— Избрах Хатфийлд Хаус за място на нашата среща заради този портрет — поясни тя, обръщайки се с лице към стената.
Малоун вече беше обърнал внимание на платното, окачено между две величествени арки в центъра на облицованата с дърво стена и заобиколено от два по-малки маслени портрета. Единият беше на Ричард III, а другият — на Хенри VI. Под тях беше разположен масивен инкрустиран скрин, обкован със златни и сребърни тини.
— „Портретът с дъгата“ — промълви Макгуайър.
Същият, за който се споменаваше в записките на Фароу Къри и в дневника на Робърт Сесил, досети се Малоун. Портрет на млада жена, въпреки че, когато бил рисуван, Елизабет била седемдесетгодишна.
— Наситен със символизъм — добави Макгуайър.
Малоун мълчеше, докато тя разказваше.
Горната част на роклята беше изпъстрена с бродерии, изобразяващи пролетни цветя — теменужки, иглики и орлови нокти, и внушаващи илюзията за пролет. По оранжевата мантия се виждаха миниатюрни очи и уши, потвърждаващи внушението, че Елизабет вижда и чува всичко.
Около левия ръкав беше увита змия, от устата на която висеше сърце. Символ на страст и мъдрост.
— Портретът получава името си от дъгата, която кралицата държи в дясната си ръка — поясни Макгуайър.
Малоун веднага отбеляза липсата на каквито и да било цветове.
— Елизабет е подбирала портретите си с голямо внимание. Но този е бил довършен след нейната смърт и това е дало по-голяма свобода на художника.
Впечатляващо, призна в себе си той.
— В тази зала се е състояло последното тържество в чест на Елизабет Първа — продължи Макгуайър. — Кралицата посетила Робърт Сесил през декември хиляда шестстотин и втора година. Церемонията била изключително пищна — един блестящ финал на дългогодишно управление. Три месеца по-късно тя умряла.
Малоун обърна внимание на категоричния начин, по който се произнасяше местоимението тя.
Вече беше забелязал надписа вляво от портрета.
NON SINE SOLE IMS
Той разбираше латински, а и още няколко езика. Страничен ефект, свързан с фотографската му памет.
„Без слънце няма дъга.“
Той посочи латинската сентенция.
— Историците дълго са спорили за смисъла на това мото — каза Макгуайър. — Част от тях предполагат, че слънцето е Елизабет, чието присъствие носи мир на кралството й и оцветява дъгата.
— Но в дъгата няма никакви цветове — отбеляза Малоун.
— Точно така. Други твърдят, че портретът представлява подмолен и коварен удар срещу авторитета на кралицата. Не се вижда дъга, защото няма слънце. Величието й е фалшиво. — Жената замълча за миг, после добави: — Това не е много далече от истината, нали?
— В такъв случай смисълът е съвсем друг — отвърна той. — Да допуснем, че променим една буква в тази фраза. Без син няма дъга.3 В смисъл че без него не би имало нищо.
— Правилно — кимна тя. — Прочетох разшифрования дневник на Робърт Сесил. Той е изпитвал огромно уважение към самозванеца. Предполагам, че често е съзерцавал този портрет.
— А сега какво? — подхвърли Малоун.
— Добър въпрос. От снощи размишлявам върху него. За съжаление, Томас Матюс не оцеля, за да ми помогне в анализите. Ще ми кажете ли какво се случи с него?
Той нямаше никакво намерение да се хваща на дребните й трикове.
— Не съм сигурен. Всичко може да се случи при рискована работа като неговата.