Выбрать главу

— Но ако бяхме получили възможност да разпитаме всички вас, със сигурност щяхме да научим нещо по-конкретно, нали?

Това беше част от сделката. Никой не разговаря с никого за нищо.

— Въпреки всичко случилото се ще си остане загадка — сви рамене той. — Също като смъртта на двамата американски агенти.

— И на още трима от наша страна.

Туш.

Тази жена не беше идиот и си даваше ясна сметка, че Матюс е бил убит или от него, или от Ричардс. Но това нямаше значение.

— Синът ми беше изложен на смъртна опасност — реши да поясни той. — Също и Иън Дън, както вече споменахте. Те не са играчи. Никога не са били и никога няма да бъдат. А когато човек отиде далече в игра като тази, някой трябва да плати цената.

— Аз признах пред Стефани, че и двете страни отидоха твърде далече. Загубата на седем човешки живота е повече от достатъчна, за да си извлечем поуки.

Той беше на същото мнение.

Тя посочи дневника на Робърт Сесил, който той държеше в ръка. Стефани го беше предупредила да го вземе със себе си. Връщането му също беше част от сделката.

Макгуайър пое старата книга, прелисти шифрованите й страници и се обърна да го погледне.

— Попитахте какво ще стане сега, нали? Ето какво…

Пристъпи към камината и хвърли дневника в огъня. Пламъците бързо обхванаха корицата. Над нея се изви тънка струйка дим, която бързо беше засмукана от комина. Няколко секунди по-късно дневникът се превърна в пепел.

— Предполагам, че историята няма значение за вас — отбеляза Малоун.

— Напротив, има. И то огромно. Защото именно историята е причина да претърпим тези тежки загуби. Елизабет Първа е била измамница, а това означава, че всичко, извършено по време на нейното царуване, е незаконно. Или в най-добрия случай, твърде съмнително. Но оттогава са изминали четиристотин години. Вие сте юрист, господин Малоун. Би трябвало да сте запознат с принципите на вещното право. При тях най-важното е правото на собственост. Елизабет конфискувала ирландски земи и прехвърлила правото на собственост върху тях на английски протестанти. Всяко от тези прехвърляния ще бъде поставено под въпрос или директно обявено за недействително.

— Но вие, англичаните, винаги сте се гордели с върховенството на закона.

— Наистина е така. И това прави този сценарий още по-стряскащ.

— Значи, ако Антрим не беше предател и не беше разшифровал дневника, това би довело до блокиране на освобождаването на онзи затворник?

Тя го изгледа изпитателно, а после поклати глава.

— Никога няма да узнаем отговора на този въпрос.

Но той вече го знаеше.

— Има и още нещо — добави Макгуайър. — Елизабет носи цялата отговорност за възкачването на престола на Джеймс Първи. Ако самата тя не е била самозванец, това не би могло да се случи никога. Майката на Джеймс е Мери, кралицата на Шотландия, която се явява племенница на Хенри Осми, защото баба й е негова сестра. Но преди смъртта си Хенри изключва този клон на фамилията от наследниците на престола. Много е съмнително дали истинската Елизабет би нарушила волята на баща си. Но самозванецът не е имал никакви скрупули. Знаел е, че не може да остави наследници, и без колебание си избрал човек, когото дядо му решително отхвърлил. Вероятно го е направил от уважение към майка си, която ненавиждала Хенри и всички Тюдори. Сам разбирате, че историята има значение, господин Малоун. Всичко това се е случило благодарение на нея.

— Но вече я няма — отбеляза Малоун и посочи огнището. — Доказателствата не съществуват.

— Дешифрирания текст също го няма — добави тя. — Предполагам, че последният екземпляр е у вас.

Той бръкна в джоба си за флашката и й я подаде. Тя без колебание я хвърли в пламъците.

Малоун се присъедини към останалите, които чакаха в градината. Елизабет Макгуайър си тръгна веднага след като срещата им приключи. Беше си свършила работата. За нея целта на посещението й тук беше да унищожи дневника и флашката. Наистина, всички около него — Иън, Ричардс, Таня и мис Мери — също бяха посветени в тайната, но едва ли някой щеше да им повярва без наличието на физически доказателства. Историята им щеше да прозвучи като фантастична приказка и нищо повече. Подобно на легендата за момчето от Бизли и историята, описана от Брам Стокър преди сто години.

— Време е да тръгваме — каза той, обръщайки се към Гари.