Богатството на Тюдорите, за което се споменава в Глава 15, действително е съществувало. Хенри VII натрупал огромно количество злато и сребро, което Хенри VIII увеличил, като затворил абатствата. Изчезването на това съкровище по времето на невръстния крал Едуард VI остава загадка и до днес.
Оксфордският Джизъс Колидж (Глава 16) бил основан по времето на Елизабет I. Неговата централна зала е описана точно, включително портретът на кралицата, който все още е там. Също така точно са пресъздадени параклисът и дворът (Глава 18).
Уилям и Робърт Сесил (Глава 16) са исторически личности. Добре документирани са близките отношения на Уилям с Елизабет I, включително закрилата, която той й осигурява по време на кървавото управление на нейната сестра Мери. Той е нейният държавен секретар, който й служил чак до смъртта си. Наследил го синът му Робърт. Двамата Сесил играли важна роля по време на дългогодишното й царуване. Но влиянието и ефективността на Робърт намалели към края на живота му. Унизителното стихче, цитирано в Глава 36, а също така и прякорът „Лисицата“ са абсолютно реални. Дневникът на Робърт Сесил, за който за пръв път се споменава в Глава 15, е плод на моето въображение, но голямото количество историческа информация в него е доказана истина (Глава 47, 49). Робърт Сесил лично надзирава погребението на Елизабет I и последвалото изграждане на нейната гробница в Уестминстър (Глава 52). Негова идея е и преместването на тленните й останки в гроба на Мери, а също така и странните надписи върху надгробната плоча (Глава 36).
В сърцевината на тази история е абсолютно реалната драма на Абделбасет ал Меграхи (Глава 37, 46) — бивш агент на либийското разузнаване, осъден за убийството на 270 души във взривения над шотландското селце Локърби самолет на американската авиокомпания „Пан Ам“. През 2009 г., вече болен от рак, Ал Меграхи бил прехвърлен в Либия, където умрял през 2012 г. Много спорове са свързани с т.нар. „хуманитарен“ акт, като главната роля в тях играели английските тайни служби, които не се опитали да убедят шотландското правителство да не освобождава терориста. Съединените щати били твърдо против този акт, като до ден-днешен не са известни мотивите, които стоят зад него. Операция „Измамата на краля“ е изцяло плод на въображението, но идеята, че Съединените щати биха потърсили чувствителна информация, за да притиснат свой съюзник, съвсем не е изключена.
Хемптън Корт действително е едно впечатляващо място, а сцените, които се разиграват в него (Глава 37,38, 39), са описани в съответствие с обстановката. Галерията на призраците наистина съществува, както и портретите на Тюдорите, изложени там и описани в Глава 38. Апартаментът „Къмбърленд“, градините, пристаните, кухните, игрището за голф и подземните тунели (Глава 42) — всичко това съществува. Моя измислица е единствено вратата между винарската изба и някогашната канализация.
Абатството „Елекфрайърс“ отдавна не съществува, но станцията на метрото си е там (Глава 56, 57). По времето, когато се развива действието (преди две години), въпросната станция беше в процес на реконструкция, но днес е вече напълно завършена. Доколкото ми е известно, имплозивни заряди (Глава 3, 53, 62) не съществуват. Те са моя измислица, при която използвах физическите характеристики на няколко различни по състав експлозиви.
Елизабет I била изключително сложна личност. Тя никога не се омъжила и открито пренебрегвала дълга си да осигури наследник на престола. Всичко това повдига редица интересни въпроси. Тя била слаба, некрасива, самотна и за разлика от кръвните си роднини, изпълнена с постоянна енергия. Особеностите в характера й, описани в Глава 49 (и на други места в романа), са заимствани от исторически източници. Елизабет отказвала медицински прегледи, забранила да бъде аутопсирана, неизменно се появявала на публични места със силен грим и перука, обличала се в широки дрехи, скриващи цялото й тяло, и допускала до себе си съвсем ограничен кръг приближени хора. Това били Кейт Ашли, Томас Пари, двамата Сесил и Бланш Пари. Ако е имало някаква конспирация, тези петимата несъмнено са участвали в нея.