Тропотът на дъждовните капки се усилваше.
— В момента разполагаме с Котън Малоун и Иън Дън, които транспортираме с наша кола — добави Даймънд. — Надявам се, че момчето е запазило флашката. Ако е така, има всички шансове рискът да бъде оправдан.
Но Антрим не беше толкова сигурен.
— Пъзелът, който се опитваме да решим, е на петстотин години — каза неговият човек. — Отделните късчета са били замаскирани много добре. Беше ни много трудно да ги открием, но вече постигаме напредък. За съжаление, в гробницата на Хенри Осми не открихме нищо.
Той беше одобрил този опасен ход, защото преждевременната смърт на Фароу Къри ги бе върнала доста назад и рисковете станаха наложителни. Досега гробницата била отваряна само веднъж, през 1813 г. В присъствието на самия крал Уилям IV, който разпоредил всички действия да бъдат описани най-подробно. Но никъде сред тях не фигурирало отварянето на саркофага на Хенри. Което би трябвало да означава, че неговите тленни останки са неприкосновени от 1548 г. насам. Той се беше надявал, че старият дебел Тюдор е отнесъл тайната със себе си.
Но в ковчега нямаше нищо друго освен кости. Още един, и то много скъпоструващ провал.
— За съжаление, този път англичаните ще реагират, защото ние осквернихме тяхната кралска гробница — обади се Антрим.
— Работата беше свършена чисто, без свидетели. Няма как да ни заподозрат.
— Знаем ли нещо повече за смъртта на Къри?
Преди около месец Фароу Къри беше паднал на релсите пред връхлитащ влак в метрото. Или го бяха бутнали. Иън Дън бил забелязан там в момента, в който бъркал в джоба на Къри, и после държал компютърна флашка в ръка, преди да нападне някакъв мъж и да успее да избяга. Те трябваше да чуят какво щеше да им каже момчето и — преди всичко, да приберат флашката.
Навън продължаваше да вали.
— Разбирате, че всичко това може да се окаже само една легенда — добави Даймънд. — Без капчица истина в нея.
— Тогава защо Къри беше толкова развълнуван? Какво е открил?
Къри наистина се беше обадил няколко часа преди смъртта си, за да докладва за решителен пробив. Той беше анализатор и специалист по криптиране, специално нает от ЦРУ за операцията. Но след липса на напредък в продължение на няколко месеца Антрим беше все по-склонен да го смени. Телефонното обаждане бе прогонило тези мисли от главата му и той бе изпратил специален човек да го посрещне на „Оксфорд Съркъс“, за да могат час по-скоро да разберат какво беше открил Къри. Но контактът така и не беше осъществен.
Какво се беше случило? Убийство? Самоубийство? Нещастен случай? Никой не знаеше. Възможно ли бе флашката в ръката на Иън Дън да съдържа отговор на всички тези въпроси?
Антрим много се надяваше да е точно така.
— От днес нататък оставам тук, в града — обяви той.
Довечера възнамеряваше да посети един от любимите си ресторанти. Собствените му кулинарни умения се изчерпваха с рецептите, изписани върху вратичката на микровълновата му печка. Затова той се хранеше предимно навън и наблягаше повече на качеството, отколкото на цената. Може би на смяна щеше да бъде познатата му сервитьорка. Ако не, щеше да й се обади. Вече няколко пъти се бяха срещали и бяха доволни един от друг.
— Имам един въпрос — обади се Даймънд. — Защо трябваше да замесваме Котън Малоун? Според мен това не беше наложително.
— Трябваше да използваме всяка налична помощ.
— Той отдавна се е оттеглил. Не виждам каква полза бихме имали от него.
— Възможно е и обратното.
С това се изчерпваше всичко, което той беше готов да сподели.
На няколко метра от тях се отвори вратата, през която Антрим беше стигнал до галерията. Зад нея го чакаше още един мъж.
— Изчакай тук, докато сляза — обърна се към Даймънд той. — Не е нужно да ни виждат заедно долу.
След тези думи пое по извитата галерия, която обграждаше горната част на храма. Даймънд остана трийсетина метра по-назад, заковал поглед в отдалечаващата се фигура на шефа си. Табелата на стената информираше, че ако се обърне към стената и произнесе няколко тихи думи, те ще бъдат чути чак отсреща. Оттук идваше и наименованието Галерия на шепота.
Антрим реши да провери дали е така, приведе се към каменната стена и промърмори:
— Направи всичко възможно да не прецакаме нещата с Малоун и Дън.