— Можем да се разберем по този въпрос, Гари — прехапа устни тя.
— Кажи кой е истинският ми баща.
— Не мога — поклати глава тя.
— По-скоро не искаш — процеди той. — Има разлика.
— Обещах си този човек никога да не бъде част от живота ни. Допуснах грешка, че бях с него, но това съвсем не означава, че съм допуснала грешка да имам теб.
Той беше чувал това обяснение и преди, но не му беше много лесно да направи разликата. Може би защото и двете неща се базираха на лъжата.
— Нищо няма да се промени, ако знаеш кой е този човек — добави с треперещ глас тя.
— Но въпреки това искам! — тръсна глава той. — Цял живот си ме лъгала. Знаела си истината, но не си я споделила с никого, включително и с татко. Давам си сметка, че и той е вършил лоши неща. От теб знам, че е имал и други жени. Но мен не ме е лъгал.
Майка му се разтака. По професия беше адвокат и защитаваше хората в съдебната зала. Веднъж я беше наблюдавал как го прави и се бе впечатлил от твърдостта и уменията й. Мислеше, че един ден и той може да стане адвокат.
— Аз съм на петнайсет и вече не съм дете — обяви той. — Имам право да знам истината. Ако не можеш да ми кажеш откъде съм се появил, значи ние с теб имаме сериозен проблем.
— Това означава ли, че ще останеш да живееш в Копенхаген? — попита тя.
А той реши, че няма смисъл да увърта.
— Може би ще го направя.
Тя го погледна през сълзи и тъжно поклати глава.
— Съзнавам, че оплесках нещата, Гари. Грешката е изцяло моя. И ще си понеса последствията.
Той не се интересуваше от последствията. Единственото му желание беше да прогони несигурността в душата си, която нарастваше с всеки изминал ден. Не искаше да я презира, защото тя му беше майка и той я обичаше. Но не му беше лесно.
— Прекарай добре с баща си — въздъхна тя и избърса сълзите си. — Забавлявай се.
Точно това възнамеряваше да направи.
Чувстваше се безкрайно уморен от тези битки.
Родителите му се разведоха преди повече от година, малко преди баща му да напусне Министерството на правосъдието и да се пресели в чужбина. Оттогава майка му излизаше с разни познати, но не много често. Той винаги се беше питал защо. Но темата беше неудобна и нямаше как да я обсъжда с майка си. В крайна сметка това си беше нейна работа.
Живееха в хубава къща в скъп квартал. Той ходеше в едно от най-добрите училища. Оценките му не бяха отлични, но бяха доста над средните. Играеше бейзбол и баскетбол. Не беше опитвал нито цигари, нито дрога, макар че му се предлагаха всеки ден. Беше пробвал бира, вино и малко твърд алкохол, но не остана особено очарован. Беше добро момче или поне се мислеше за такова.
Но защо тогава бе толкова бесен?
В момента лежеше на някакво канапе с ръце, завързани на гърба и вълнена шапка на главата. Единствено устата му беше свободна. Пътуването с мерцедеса бе продължило около трийсет минути. Предварително го предупредиха, че ако издаде дори звук, ще му запушат устата. И той предпочете да мълчи. Което му помогна да си отпусне нервите.
Усещаше движение, но не чуваше звуци. Само някакво далечно звънтене. После някой се приближи и седна до него. Разнесе се шумолене на опаковъчна хартия, последвано от мляскане. Изведнъж усети глад. В ноздрите го блъсна познатият аромат на билкови бонбони, каквито много обичаше.
— Да ти се намира още някой от тези? — подхвърли той.
— Млъквай, хлапе. Имаш късмет, че все още си жив.
7
Малоун се свести с пулсиращо главоболие. Колегиалната услуга се беше превърнала в сериозен проблем. Премигна и направи опит да се съсредоточи. Опипа с пръсти засъхналата кръв и голямата цицина на челото си. Вратът го болеше от атаката на Дивийн. Отворените сакове лежаха наблизо, а съдържанието им беше разхвърляно из цялото помещение. Включително найлоновата торбичка с личните вещи на Иън.
Надигна се, чувствайки краката си сковани и уморени.
Къде беше Гари?
Някой беше направил всичко възможно, за да докопа Иън Дън. Но още по-обезпокоителна беше информационната мрежа, до която имаше достъп този някой. Хора на официална позиция бяха уредили безпрепятственото преминаване на Иън през границата и митницата. Беше ясно, че Норс и партньорът му са фалшиви полицейски служители, но много по-тревожен беше фактът, че човекът или хората зад тях бяха успели да заобиколят британската паспортна служба.