Жената моментално реагира, както той очакваше.
— Няма нищо, младежо — отвърна с усмивка тя.
Трите секунди, необходими за побутването и реакцията й, бяха достатъчни. Ръката му се плъзна в чантата, сграбчи каквото можа и светкавично излезе обратно, умело прикрита от разкопчаното яке. Миг след като изчезна в тълпата, Иън се обърна. Жената не беше усетила нищо. Той се измъкна от блъсканицата, разтвори дланта си и погледна онова, което стискаше в нея.
Малък кафяв цилиндър с черно пластмасово капаче.
Надяваше се да е запалка или нещо друго, което може да заложи или продаде. Но се оказа, че е откраднал флакон с лютив спрей. И преди беше попадал на такива. Поклати глава и с отвращение прибра флакона в джоба си.
После откри втора възможност. Петдесетгодишен мъж с вълнено сако. Капачето на десния джоб беше пъхнато вътре и предлагаше добър шанс. Добре облечените мъже винаги представляваха най-богатата плячка. Този беше висок, с гърбав нос. Беше обърнат с лице към релсите и непрекъснато поглеждаше часовника си, а после вдигаше глава към електронното табло, на което пишеше, че влакът ще се появи след една минута.
От черната дупка на тунела излетя облак топъл въздух, последван от бързо нарастващ грохот. Хората се струпаха на края на перона, готови да атакуват вагоните в мига, в който вратите се отвореха, а металният глас започнеше да ги предупреждава за процепа между вратите и перона.
Втората му мишена се присъедини към тълпата и успя да заеме челно място. Това беше моментът на максималното отвличане на вниманието. Всички бяха уморени и бързаха да се приберат у дома. Обичайната предпазливост ги беше напуснала.
Първата жертва не донесе нищо. Той се надяваше, че сега ще има по-голям успех.
Приближи се към добре облечения мъж и без колебание мушна дясната си ръка в джоба на сакото му. Блъскащите се наоколо хора предлагаха максимално удобно прикритие. Пръстите му сграбчиха правоъгълно парче пластмаса и изскочиха навън в мига, в който влакът се показа от тунела.
После чифт ръце блъснаха добре облечения мъж на пътя на връхлитащия влак. Разнесоха се викове на ужас. Острото скърцане на спирачките се превърна в оглушителен грохот. Хидравликата издаваше пронизително съскане. Гласовете се сляха в уплашен вой.
Иън внезапно осъзна, че е съвсем сам на перона, стиснал в длан предмета, който беше откраднал от джоба на мъртвеца. Изведнъж се почувства гол. Никой обаче нему обръщаше внимание. С изключение на висок мъж с къдрава пепелява коса и мустаци в същия цвят.
После му просветна. Ръцете, които блъснаха човека пред влака, със сигурност принадлежаха на тоя изверг. Очите им се срещнаха. Къдравия протегна ръка, но по неизвестни причини Иън отказа да постави в нея онова, което беше откраднал. Вместо това той се обърна и хукна към изхода, разблъсквайки тълпата. Две ръце моментално го обгърнаха изотзад. Той вдигна крак и с всичка сила стовари обувката си върху тънката, добре обработена кожа. Къдравия извика от болка и разхлаби хватката си.
Иън се понесе напред. Никой не направи опит да го спре. Вниманието на тълпата беше насочено към влака и към мъжа, който беше паднал на релсите. В следващия миг вратите се отвориха и пропуснаха нова група пристигащи пътници.
Иън продължаваше да се промъква към изхода. Не знаеше дали Къдравия го следва. Единственото му желание беше час по-скоро да се измъкне от лудницата, в която се беше превърнала метростанцията „Оксфорд Съркъс“.
Той се добра до изхода и затича нагоре по облицования с плочки коридор. Тук имаше малко хора, защото основната част от тълпата беше останала долу на перона. Чу пронизителни полицейски свирки и отскочи към стената, за да пропусне двете ченгета, които тичаха надолу към перона. Все още не знаеше какво беше измъкнал от джоба на мъжа, който полетя към релсите, и извади правоъгълния предмет. Оказа се компютърна флашка.
Безполезна вещ, разочаровано поклати глава той. Довечера май щеше да се наложи да хапне в някоя от благотворителните мисии. А се беше надявал на хубаво парче пица.
Пъхна флашката в джоба си и забърза към ескалаторите. Горе преодоля въртележката с помощта на карта за градския транспорт, която по-рано беше откраднал в „Челси“. Бутна опушените стъклени врати и се озова на мокрия от дъжда тротоар.