Студеният вятър го принуди да вдигне ципа на якето и да пъхне ръце дълбоко в джобовете си. Преди два дни бе изгубил ръкавиците си в района на Ийст Енд. Забърза по оживения тротоар и свърна зад ъгъла, на който имаше сергия за вестници и будки за продажба на цигари, свел поглед към мокрите плочи.
— Ето те и теб — прозвуча приятелски глас. — Отдавна те чакам.
Вдигна глава към Къдравия, който го прегърна през раменете и го побутна към някаква кола, спряла до тротоара. Острието на ножа се плъзна под якето и се притисна към меката плът на бедрото му.
— Кротко, иначе ще видим цвета на кръвта ти — тихо го предупреди мъжът.
Три крачки бяха достатъчни, за да стигнат пред отворената задна врата на тъмно бентли. Къдравия го блъсна вътре и се настани на допълнителната седалка, която гледаше назад. Вратата се затръшна и колата потегли.
Иън седеше с изправен гръб и ръце в джобовете. Вниманието му се насочи към мъжа, който седеше до Къдравия. Беше възрастен, облечен в тъмносив костюм с жилетка. Седеше изправен, заковал поглед в лицето му. Зеленикавите му очи с кафяви точици бяха очи на човек, свикнал да му се подчиняват. Гъстата му бяла коса падаше над прорязаното с бръчки чело.
— Имаш нещо, което искам — гърлено обяви непознатият.
Думите бяха изречени бавно и отчетливо.
— Не правя бизнес с непознати — отсече Иън.
Втренченият поглед на по-възрастния мъж омекна, на лицето му изплува насмешлива усмивка.
— Аз също не правя бизнес с улични безделници — обяви той. — Дай ми флашката.
— Какво й е толкова важното на тази флашка?
— Забравих да ти кажа, че не давам обяснения.
По гърба на Иън се плъзна студена капка пот. Нещо в израженията на двамата мъже подсказваше, че положението му е отчаяно. И това не му хареса.
— Хвърлих я — излъга той.
— Дребните крадци като теб не изхвърлят нищо.
— Нямам навик да събирам боклуци.
— Убий го — процеди по-възрастният мъж и се облегна назад.
Къдравия се наведе напред с нож в ръка.
— Добре, добре — бързо отвърна Иън. — У мен е.
Непознатият вдигна дясната си ръка и спря атаката.
Попаднало в оживен трафик, бентлито започна да намалява скоростта си. Колите наоколо направиха същото. Явно наближаваха светофар. Час пик в Лондон. Никой не може да кара бързо. Бързият преглед на шансовете показа, че те са доста ограничени. Къдравия продължаваше да го наблюдава с нож в ръка. Другият също не го изпускаше от очи, а ограниченото пространство в купето не предлагаше кой знае какви възможности за маневри.
— Това ли искате? — попита той и измъкна флашката от левия си джоб.
— Добро момче — кимна по-възрастният мъж.
Дясната ръка на Иън помръдна, издавайки следващия му ход. На лицето му се появи подобие на усмивка. Пръстите му се увиха около флакона с лютив спрей. Доскоро го смяташе за нещо абсолютно безполезно. Е, сега се оказа безценно.
Белокосият протегна длан за флашката. Иън извади спрея и го натисна.
Двамата насреща му нададоха колективен вой, притиснали ръце към парещите си очи.
— Убий го! — изкрещя непознатият. — Веднага!
Все още със затворени очи, Къдравия пусна ножа, бръкна под палтото си и измъкна пистолет.
Иън отново натисна флакона. Къдравия изрева. Иън спокойно щракна копчето, което блокираше вратата, натисна ръчката и стъпи на мокрия асфалт. Преди да затръшне вратата, той се наведе и грабна ножа, който се търкаляше на пода.
Жената от съседната кола му хвърли подозрителен поглед. Но той не й обърна внимание и тръгна на зигзаг между колите. Миг по-късно стигна до тротоара и изчезна в сгъстяващия се мрак.
Малоун изслуша разказа на момчето, без да го прекъсва.
— Значи си бил там, за да крадеш — отбеляза той.
— Задигнах някои неща. После измъкнах флашката от джоба на онзи мъж миг преди един гадняр да го блъсне на релсите.
— А ти го видя, така ли?
Иън кимна.