— Никога не съм се интересувал от митология.
— Вие, търсачът на тайни?! — небрежно подхвърли мъжът. — За човек като вас митологията би трябвало да е много важна.
Антрим не хареса снизходителния му тон, но премълча.
— Дедал означава „лукав човек“ — добави възрастният мъж.
— А какво представлявате вие? Може би някакъв клуб?
Останалите петима мълчаха, без да помръдват.
— Ние сме пазачи на тайни. Закрилници на крале и кралици. Бог ми е свидетел, че те се нуждаят от закрила, най-вече от самите себе си. Орденът ни е създаден през хиляда шестстотин и пета година. Специално за тайната, която търсите.
Започваше да става интересно.
— Нима твърдите, че тя наистина съществува?
— А вие защо я търсите? — обади се един от петимата. Гласът му също беше дрезгав като на по-възрастен човек.
— Отговорете! — заповяда трети. — Защо се бъркате в нашите дела?
— Това разпит ли е?
— Нищо подобно — засмя се първият мъж. — Но все пак ни е любопитно защо един агент на американското разузнаване се рови в древната история на нашата страна, търсейки нещо, за което знаят само малцина в света. В „Сейнт Пол“ попитахте своя човек какво се е случило с Фароу Къри. Ние го убихме. С надеждата, че ще прекратите търсенето. Но това не стана. Тази вечер убихме още един от вашите хора. Трябва ли да убием и трети?
Той знаеше кого имаха предвид, но въпреки това тръсна глава.
— Длъжен съм да си свърша работата.
— Ние също — обади се друг глас.
— Няма да постигнете нищо — добави втори.
— Защото ние ще ви попречим — отсече трети.
Първият вдигна ръка и хората му се смълчаха.
— Досега нямате особени успехи, господин Антрим — каза той. — А аз имам чувството, че след окончателния ви провал вашите шефове ще прекратят операцията завинаги. За нас остава да направим всичко възможно това наистина да се случи.
— Защо си криете лицата?
— Секретността е наш съюзник — отвърна възрастният мъж. — Действаме извън закона и трябва да останем невидими. Защото ние решаваме кое и какво е най-доброто за нас. — Замълча за момент, после добави: — И изобщо не се интересуваме от политика.
Антрим преглътна буцата в гърлото си.
— А ние няма да позволим освобождаването на либийския убиец — твърдо рече той. — Не и без последствия и възмездие.
— Вече споменах, че ние не се интересуваме от политика, господин Антрим. Но все пак сме любопитни да чуем от вас наистина ли вярвате, че можете да промените нещата чрез онова, което търсите?
Неприятно бе обзелото го чувство на безсилие.
— Вие убихте агент на американското разузнаване! — процеди той. — Това няма да ви се размине.
— Трябва ли да сме уплашени? — подигравателно изсумтя старецът. — Мога да ви уверя, че сме получавали по-сериозни заплахи от по-опасни врагове! Кромуел и неговите пуритани обезглавиха Чарлс Първи въпреки нашите усилия да ги спрем. Но в замяна на това организирахме свалянето на Кромуел и завръщането на Чарлс Втори на престола. Бяхме там, когато Уилям и Мери трябваше да укрепят кралската власт. Успяхме да обуздаем лудостта на Джордж Трети и да предотвратим назряващия бунт. Твърде много бяха провалените крале и кралици — всеки по-деструктивен от предишния. Но ние останахме на мястото си докрай, с единствената цел да запазим държавата. Не изпитваме страх от Съединените американски щати. Ние с вас добре знаем, че ако се стигне до публичност на разследването ви, никой отвъд Атлантика няма да поеме отговорност. Ще ви зарежат на произвола на съдбата.
Антрим замълча, защото старият негодник имаше право. Това бе изричното условие за провеждането на операцията. Прицелваш се, стреляш, а после продължаваш напред. Но ако те хванат — сам си. Няколко пъти беше работил при подобни условия, но за щастие, не бяха успели да го хванат.
— Какво искате? — попита той.
— Можем да ви убием, но това ще предизвика нов интерес и ще привлече още агенти. Затова ви молим сам да се откажете.
— И защо трябва да го направя?
— Защото се страхувате. Виждам го по лицето ви, в очите ви. Страхът има парализираща сила, нали?
— Стигнах до тук, преследвайки вашия човек — изтъкна Антрим.
— Това е вярно — кимна старецът. — Но нека бъдем честни. Във вашето минало липсва героизъм. В служебното ви досие е отбелязано, че сте предпазлив и разсъдлив човек. Научихме много неща за вас, господин Антрим. За съжаление, нищо не ни впечатли.