Или поне се надяваше, че ще стане така.
— Само че по време на пребиваването си в Лондон сте се сблъскали със същия този терорист.
Е, не беше точно така, но Малоун изпита гордост от предпазливостта на сина си. Всеки разузнавач знаеше, че най-добрата тактика бе да държиш очите си отворени, а устата — затворена.
— Знам само че преди две години вие с Гари заминахте за Копенхаген, за да празнувате заедно Деня на благодарността — добави Пам. — Но сега изведнъж научавам, че той е бил в Лондон. Защо нито ти, нито Гари не ми казахте нищо?
— Ти знаеше, че трябва да се отбия в Лондон, преди да се прибера у дома — отвърна той.
— Да се отбиеш? Разбира се. Но това не е било отбиване и ти прекрасно го разбираш.
Разводът им се беше проточил цели четири години. След брак, продължил почти осемнайсет. Цялата му кариера във флота беше преминала с Пам. Още преди да се разделят, той завърши право и постъпи на работа в Министерството на правосъдието, но 12-годишната му кариера в специалния отряд „Магелан“ приключи, след като вече се бяха развели.
Тази раздяла не им донесе нищо добро. Но най-накрая бяха изяснили отношенията помежду си. Преди две години. Малко преди случката в Лондон.
Може би трябваше да й разкаже всичко. Край на тайните, нали?
— Сигурна ли си, че искаш да чуеш цялата история? — попита на глас той.
Седяха край кухненската маса в къщата в Атланта, където Пам и Гари се бяха пренесли преди развода. Малко след края на брака им Малоун напусна Джорджия и се премести в Копенхаген с надеждата, че миналото е останало зад гърба му.
Господи, колко много се беше заблуждавал!
Нима той искаше отново да чуе тази история? Съвсем не. Но това може би щеше да е добре и за двамата.
— Окей — кимна той. — Ще ти разкажа всичко.
Първа част
Преди две години
1
Лондон, петък, 21 ноември
6:25 ч. вечерта
Котън Малоун се изправи пред гишето за проверка на летище „Хийтроу“ и подаде двата паспорта на служителя зад стъклото. Единият на негово име, а другият на сина му Гари. Проблемът възникна заради петнайсетгодишния Иън Дън, който беше с тях.
— Той няма паспорт — поясни на служителя Малоун, а после обясни кой е и с какво се занимава.
Краткият разговор по телефона приключи с устно разрешение Иън да влезе обратно в страната. Малоун не се изненада. Отлично съзнаваше, че след като Централното разузнавателно управление желаеше момчето да се върне в Англия, то вече бе уредило формалностите.
Той беше уморен от продължителния полет, въпреки че бе успял да подремне. Коляното продължаваше да го боли от ритника на Иън в Атланта, който беше направил опит да избяга още на летището. За късмет, собственият му син, петнайсетгодишният Гари бе проявил достатъчно съобразителност да събори на земята непослушното шотландче, преди да изчезне.
Услуга на приятел. Което винаги бе проблем. Този път услугата бе за Стефани Нел, бившата му шефка в отряд „Магелан“. Тя го бе уверила, че това наистина е дело на ЦРУ. Бяха й се обадили директно от Лангли. Неизвестно как, бяха научили за появата на Малоун в Джорджия и бяха поискали от него да придружи момчето до Лондон, за да го предаде в ръцете на тамошната полиция. След това двамата с Гари можеха да отлетят за Дания, и то с билети за първа класа, които получиха още в Атланта.
Не беше лошо. Техните билети бяха за икономична класа.
Причините да отлети за Джорджия четири дни по-рано бяха две. Щатската адвокатска асоциация изискваше от своите лицензирани членове задължително присъствие на 12-часов опреснителен семинар, провеждан веднъж в годината. Макар че беше напуснал флота и отряд „Магелан“, той запази лиценза си, а това означаваше, че трябва да спазва изискванията на гилдията. Предишната година присъства на 3-дневен семинар в Брюксел, на който се разискваха особеностите на мултинационалната собственост върху недвижими имоти. Тазгодишният семинар в Атланта беше по международно право. Не беше най-добрият начин да прекара два дни, но той се беше трудил упорито, за да стане адвокат, и не искаше лицензът му да изгори.
Втората причина беше лична. Гари беше проявил желание да прекарат заедно празниците за Деня на благодарността, защото излизаше във ваканция, а бившата му съпруга Пам реши, че едно пътуване в чужбина е добра идея. Той остана доста учуден от съгласието й, но нещата се изясниха миналата седмица, когато тя му звънна в книжарницата, която държеше в центъра на Копенхаген.