Выбрать главу

Забременяла малко след четвъртия си брак с Томас Сиймур и отишла да живее в замъка „Съдли“ в Глостършър, където през август 1548 г. родила дъщеря, но шест дни по-късно умряла. Самият Сиймур живял до март 1549 г., когато го екзекутирали за измяна. След това Катрин Пар, Томас Сиймур и дъщеря им Мери потънали в забрава.

— Днес обаче нещата не стоят точно така — добави Матюс.

Случва се нещо много сериозно, беше казал шефът й в „Уиндзор“. Разговорите за края на кариерата й в АБТОП и завръщането й в Мидъл Темпъл пробудиха спомените й за времето, когато се беше хранила на дългите маси в компанията на студенти и колеги адвокати — едно от периодичните задължения на всички членове на колегията. Някога, преди векове, ги бяха призовавали на вечеря с помощта на рог, надуван от специален човек на стълбите пред трапезарията. Но неговите звуци не стигали до хората, които ловували зайци на отсрещния бряг на Темза, и затова рогът постепенно излязъл от употреба и бил прибран в хранилището.

Катлийн често се опитваше да си представи обстановката преди стотици години, когато хората живеели постоянно тук и учели правото. Може би скоро самата тя щеше да дойде тук като бивш агент.

Беше крайно време да се върне в настоящето.

— Защо съм тук? — попита тя.

Поискаха теб, беше казал шефът й.

— Блейк Антрим.

Много дълго време не беше чувала това име. А произнасянето му тук, в Мидъл Хол, само усили изненадата й.

— Предполагам, знаете, че преди време аз бях близка с Антрим — овладя се тя.

— Надявахме се, че някой от нашите агенти ще го познава. Компютърното ни проучване установи, че Антрим е написал блестяща препоръка за назначението ви в АБТОП.

— Не съм го виждала и чувала от десет години — поклати глава тя.

И не искаше да го чува.

— Вашият баща е бил член на Мидъл Темпъл — отвърна Матюс. — Също като дядо ви и прадядо ви. Всичките са били адвокати, а прадядо ви е бил дори член на управата. Би трябвало и вие да вървите по стъпките им, но вместо това решавате да станете инспектор. Но сте запазили членството си в колегията и до ден-днешен, без да бягате от отговорностите, свързани с него. Въпросът е защо?

Бяха я проучили както трябва. Тези подробности ги нямаше в служебното й досие.

— Няма значение защо съм предпочела да не практикувам право — отвърна тя.

— Не съм съгласен — поклати глава Матюс. — Фактически отговорът на този въпрос може да има ключово значение и затова не бива да го пренебрегваме.

Тя замълча, а той моментално усети колебанието й.

Махагоновият му бастун описа полукръг по посока на залата. Едва сега Катлийн забеляза глобуса от слонова кост, който изпълняваше ролята на ръкохватка. Континентите бяха оцветени в черно и контрастираха много добре с полираната му повърхност.

— Тази сграда е на петстотин години и на практика представлява една от последните реликви на династията на Тюдорите. Предполага се, че Войната на розите е започнала в градината на няколко крачки от тук. Участниците в нея се различавали по цветето, което избрали — ланкастърците червена роза, а привържениците на Йорк бяла. Гражданската война продължила петдесет и пет години. — Матюс направи кратка пауза и добави: — Този комплекс е бил свидетел на голяма част от нашата история.

Все още не беше отговорил на първия й въпрос.

— Защо ме повикахте тук?

— Елате, ще ви покажа.

11

Малоун започна да събира нахвърляните наоколо дрехи и да ги тъпче в саковете. Направи му впечатление, че Гари беше сгънал своите така, както той го беше учил. Главата продължаваше да го боли от удара в паважа и всичко се мержелееше пред очите му.

Иън му помагаше, без да прави опити да избяга. Но за всеки случай Малоун беше заел позиция между него и задната стена.

В един момент той спря и седна на земята, за да събере мислите си. Дъждът навън беше преминал в ситен ръмеж. Въздухът беше леден и той бе доволен, че бе облякъл коженото си яке.

— Добре ли си? — подхвърли Иън.

— Не съвсем. Цепи ме главата.

Той вдигна ръка и разтри скалпа си, като внимаваше да не докосва болезнената цицина.

— Не исках да зарежа сина ти — обади се Иън. — Казах му да скача.

— Той не е като теб.

— По време на полета ми каза, че не си истинският му баща.