Той прекоси зле осветеното пространство и се насочи към стълбите. От отдавна липсващата врата бяха останали само пантите и резето. Влезе в килията. Светлината проникваше през два тесни процепа — единият към олтара, а другият към кръглия неф. Площта беше малка — с дължина метър и двайсет и ширина не повече от шейсет сантиметра. Което не позволяваше човек да легне дори с минимална доза удобство. Точно такава е била идеята, помисли си той.
Трупът на мъжа с работен псевдоним Гейъс Даймънд беше с опрян гръб на стената. Сгърченото в тясното пространство тяло беше странно извито, с увиснала на една страна глава.
Защо го бяха докарали тук?
Разбира се. За да му покажат на какво са способни.
Ръцете на мъртвеца притискаха някаква книга към гърдите. „Митология на древния свят“.
Той се наведе и я издърпа. Друга негова визитка отбелязваше страница някъде към средата. Би трябвало да пребърка Даймънд, за да се увери, че няма лични документи, но после си даде сметка, че тялото му никога няма да бъде намерено.
Той се обърна и тръгна обратно по стълбите с книгата в ръка. Стигнал долу, той се огледа за миг, а после пристъпи към един от канделабрите, осветяващи мястото на църковния хор. Отвори на отбелязаната страница и веднага видя оградения с кръгче пасаж:
В своите „Метаморфози“ (VIII: 183–235) Овидий разказва как Дедал и синът му Икар били затворени в една кула на остров Крит. Бягството от нея по суша или море било невъзможно поради строгата охрана. Дедал решил да опита по въздуха и измайсторил криле за себе си и за момчето. Те били направени от слепени с восък пера, извити като птичи криле. Когато приключил, той научил сина си как да ги използва, отправяйки му две предупреждения: да не се издига прекалено високо, защото слънцето ще разтопи восъка, и да не се спуска твърде ниско, защото морските вълни ще намокрят перата. После те избягали, прелитайки над Самос, Делос и Левинтос. Икар бил толкова развълнуван, че забравил предупрежденията на баща си и се стрелнал нагоре към слънцето. Восъкът се разтопил, крилете се разпаднали и младежът се удавил в морето.
В долния край на страницата, непосредствено под оградения текст, имаше ново послание, изписано със син химикал:
СЛЕДВАЙ СЪВЕТА НА ДЕДАЛ И ИЗБЯГВАЙ СИНА.
Веднага забеляза промяната в изписването. Сина, а не слънцето1.
Най-отдолу имаше още един, последен ред:
ОБАДИ СЕ, КОГАТО СИ ГОТОВ ЗА СДЕЛКА.
Плюс английски телефонен номер.
Бяха абсолютно сигурни в себе си. Не ако искаш сделка, а когато си готов за нея.
Той вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои. Беше на ръба на паниката, но комбинацията между страха и желанието за спешни действия накара мускулите му да възвърнат част от силата си.
Може би бяха прави. Нещата излизаха от контрол, и то с бързина, с която не беше свикнал.
Той откъсна страницата и я пъхна в джоба си.
13
Катлийн последва Матюс. Двамата прекосиха Мидъл Темпъл Лейн, завиха наляво и влязоха в една от многобройните офис сгради, чиито прозорци гледаха към Пъмп Корт. Малкият вътрешен двор беше получил наименованието си от някогашните противопожарни помпи. Захранваният от подпочвени води резервоар беше монтиран в дъното на плочника. Древният кладенец си беше на мястото, но помпите отдавна ги нямаше. В северния край се виждаха тъмните контури на слънчевия часовник, станал известен с надписа си: Ние сме сенки и като сенки се разделяме.
Всички врати на кабинетите в сградата бяха затворени, в коридорите цареше тишина. Матюс пое нагоре към четвъртия етаж, като почукваше с бастун по дървените стъпала. Инс ъф Корт беше получил името си, поради факта че някога членовете му бяха учили и живели в тези сгради. Някога те били независими юридически колежи със самостоятелно управление, а завършилите получавали правомощия за адвокатска практика.
Всичко ставало съгласно строги правила.
По традиция клиентите се консултирали със своите адвокати не в кабинетите, а на верандата на Темпъл Чърч или в Уестминстър Хол, където съдът заседавал чак до края на XIX в. От тези стари традиции не беше останало нищо. Голяма част от учебните зали в сградите около Мидъл и Инър Темпъл бяха превърнати в работни кабинети. Като жилища се използваха само помещенията на последните етажи.