Катлийн се изкачи по стълбите заедно с Матюс, който отвори вратата на един от апартаментите. Вътре не светеше, но в тъмнината ясно се очертаваха контурите на масивно канапе, столове и библиотека със стъклени вратички. Тук-там по стените се забелязваха куки, на които би трябвало да са окачени картини. Миришеше на прясна боя.
— Ремонтират — отбеляза Матюс, затвори вратата и я поведе към големия прозорец в дъното. През него се виждаха мокрите плочи на вътрешния двор и Темпъл Чърч, полускрита сред останалите сгради.
— Там долу също се е създавала част от нашата история — отбеляза Матюс. — В една или друга форма тази църква съществува вече хиляда години.
Тя знаеше, че едно от условията за дарението на тази земя на юридическата гилдия от страна на Джеймс I било църковният храм да остане място за богослужение. Самата църква излъчваше някаква романтична тайнственост, източник на невероятни легенди, но въпреки това Катлийн продължаваше да я възприема единствено като параклис на Инс ъф Корт.
— Ние, британците, винаги сме се гордели с върховенството на закона — продължи Матюс. — А Инс ъф Корт е мястото, където практикуващите право са усъвършенствали своите умения. Помните ли как някога са наричали това място? Най-благородната люпилня на свободата и хуманността в кралството. Едно изключително уместно определение.
Тя беше съгласна с това.
— Магна Харта постави началото на нашата вяра в закона — добави Матюс. — Тя е един монументален акт. Бароните изискват и получават от своя суверен цели трийсет и седем отстъпки, свързани с кралската власт.
— Повечето от които никога не са се прилагали и постепенно са били премахнати — почувства се длъжна да каже тя.
— Абсолютно вярно. Фактически само три от тях все още действат. Но Магна Харта е дала началото на един общовалиден принцип: никой свободен човек не може да бъде наказван по друг начин освен чрез законите на страната. А тази концепция промени съдбата на цялата нация.
Дъждът намаля, превръщайки се в монотонен ръмеж. От страничната врата на църквата се появи мъж, който закопча палтото си и пое към Кингс Бенч Уок и портала на входа на комплекса.
— Това е Блейк Антрим — обади се Матюс. — Водещ агент на операция на ЦРУ, известна като „Измамата на краля“, която се провежда в момента в страната ни.
Тя остана да гледа след Антрим, който прекоси жълтеникавата светлина на фенерите от ковано желязо и изчезна в мрака.
— Колко близка бяхте с него? — обърна се да я погледне Матюс.
— Бяхме заедно само една година. Аз следвах право в Оксфорд, а после подадох молба за членство в Мидъл Темпъл.
— Но Антрим промени намеренията ви, така ли?
— Не директно — сви рамене тя. — Докато бяхме заедно, предпочитанията ми бяха на страната на правоохранителните органи, а когато се разделихме, подадох заявление за работа в АБТОП.
— Не ми приличате на жена, която ще позволи на някой мъж да се намесва толкова пряко в живота й. Всичко, което съм слушал или чел за вас, сочи, че вие сте твърда, умна и независима.
— Той беше… как да кажа… труден.
— Шефовете ви твърдят същото за вас.
— Опитвам се да не бъда такава.
— Забелязах, че нямате почти никакъв акцент, но дикцията и синтаксисът ви не са британски.
— Баща ми беше англичанин, но почина, когато бях на осем. Майка ми е американка. Не се омъжи втори път. И си остана американка, въпреки че живеехме тук.
— Познавате ли американец на име Котън Малоун?
Тя поклати глава.
— Бивш агент на американското разузнаване — поясни Матюс. — С висока репутация и компетентност. Коренна противоположност на Антрим. По всяка вероятност Антрим го познава и е улеснил пребиваването му тук, в Лондон. Преди няколко часа в страната се е завърнал и младеж на име Иън Дън, който е пътувал заедно с Малоун. В момента Антрим го издирва навсякъде.
— А вие знаете ли, че ние с Блейк не се разделихме кой знае колко приятелски? — принуди се да попита тя.
— Но въпреки това той ви е дал отлични препоръки за кандидатстване в АБТОП — възрази Матюс.
— Това беше, преди да се разделим.
— Спрях се на вас заради някогашната ви връзка с Антрим, госпожице Ричардс. Ако тази връзка е била повърхностна или несъществуваща, нямам никаква полза от вас. А както добре знаете, вече не сте много полезна за АБТОП.
— А вие ще оправите нещата, така ли?