Хенри VII, първият крал от династията на Тюдорите, успял да натрупа значително състояние, което по-късно преминало в ръцете на сина му, Хенри VIII. През последните пет години от своите трийсет и осем на престола Хенри VIII държал фамилното богатство в железни сандъци в Уестминстър и в други свои замъци. Усвоил много добре методите на баща си, той успял да увеличи многократно състоянието си чрез глоби, данъци, продажба на кралски имоти и събиране на значителни задължения от французите. Още пари дошли от затварянето на манастирите. При възкачването му на престола през 1509 г. техният брой бил 850. През 1540 г. останали едва 50, а богатството на останалите било конфискувано. Според приблизителни изчисления ставало въпрос за десетки милиони паунда (днес милиарди). Същевременно липсват точни данни за състоянието на Хенри VIII. Известно е, че малка част от това богатство стигнала до сина му Едуард VI, наследил престола през януари 1547 г.
Когато баща му умрял, Едуард бил едва 10-годишен. Това наложило създаването на регентски съвет, който управлявал от името на малолетния крал. През март 1547 г. Едуард Сиймур — брат на покойната кралица Джейн Сиймур и вуйчо на краля, бил назначен за протектор на Едуард до навършване на пълнолетието му. Първата му работа била да сложи ръка на петте стаи със съкровища, които Хенри завещал на сина си. В края на 1547 г. регентският съвет създал комисия, която извършила ревизия на остатъците от богатството на Хенри. Тя установила наличието на 11435 лири под формата на златни монети, главно суверени и испански реали.
Съдбата на останалите съкровища била неизвестна.
Съдбата на фамилията Сиймур обаче била кристално ясна.
Хенри VIII изпитвал изключително топли чувства към Джейн Сиймур. Далеч по-топли от чувствата към останалите си пет съпруги. Тя му родила така желания наследник, но умряла неочаквано няколко дни по-късно. Докато Хенри VIII бил жив, фамилията Сиймур се ползвала от всички възможни привилегии. Но след смъртта му всичко се променило. През 1549 г. Едуард Сиймур бил свален от престола, а три години по-късно — през 1552 г., бил екзекутиран за държавна измяна. По-малкият му брат Томас имал същата съдба. През април 1547 г. той се оженил за Катрин Пар, последната кралица на Хенри VIII. Но две години по-късно, през 1549 г., той също бил екзекутиран за държавна измяна. Това станало малко преди брат му да падне от власт.
Едуард VI умрял през 1553 г., без да стигне до пълнолетие.
Отдавна е известно, че Хенри VIII предал на Катрин Пар информация за скривалището на съкровището, което трябвало да бъде поето от сина му. Но тази информация не е нищо повече от бележка под линия. Без почти никакво значение.
Напоследък обаче агенти на американското разузнаване насочват вниманието си точно към тази неяснота. Те търсят скривалището из цялата страна. Вашите шефове вероятно вече са ви информирали за серията кражби, а вие сте видели с очите си поругаването на гробницата на Хенри VIII. Ключът към откриването на въпросното скривалище лежи в съдържанието на един стар зашифрован дневник. По-долу предлагаме една страница от него.
Въпросният шифър най-вероятно е бил разбит от човек на име Фароу Къри, който служи на американците. За нещастие, преди няколко седмици той стана жертва на инцидент в лондонското метро. Според последната информация има шанс неговото проучване да е оцеляло. В тази връзка се нуждаем от вашата помощ. В издирването вече се е включил Блейк Антрим. Предстои среща, на която ще бъдете запозната с детайлите. Моля незабавно да се придвижите към Джизъс Колидж в Оксфорд, където ще се запознаете с въпросната информация.
Това беше целият текст.
Катлийн остана неподвижна в мрака, заковала очи в монитора. В съзнанието й нахлуха спомените за Блейк Антрим. Двамата излизаха цяла година. Тя беше студентка по право, а той й се представи като служител на Държавния департамент, но в крайна сметка й разкри истината за себе си.
— Работя за ЦРУ — обяви Антрим.
Тя се изненада, защото това изобщо не й беше минавало през ума.
— С какво по-точно се занимаваш?
— С оперативни анализи, но скоро ще бъда ръководител на екип. По принцип работя в областта на контраразузнаването.
— Трябваше ли да ми кажеш това?
— Не мисля, че си шпионка — сви рамене той.
— Не ставам за такава работа, така ли? — обиди се тя.