— По-скоро нямаш интерес към такива неща.
Срещнаха се за пръв път в един лондонски пъб, запозна ги общ приятел. Краят настъпи много бързо, защото той я хвана с друг мъж. Но не и преди да се отегчи от него. Най-вече от гневните му пристъпи, които настъпваха неочаквано, без предупреждение. Той мразеше работата си, мразеше и началниците си. Нямаше нито една добра дума за тях. Постепенно тя осъзна каква е истинската му същност. Тъжен и слаб човек, надарен с мъжка привлекателност, но напълно неспособен да бъде искрен.
В съзнанието й изплува денят на раздялата.
— Курва! — извика Антрим с блеснали от гняв очи.
Никога не го беше виждала толкова ядосан. Появи се в жилището й рано сутринта без предупреждение. Мъжът, с когото беше прекарала нощта, току-що си беше тръгнал. Когато на вратата се почука, тя си помисли, че това е новият й любовник, пожелал още една, последна целувка. Но вместо него на прага стоеше Антрим.
— Между нас всичко приключи! — обяви тя.
Той обаче се втурна вътре и затръшна вратата след себе си.
— Така ли го правиш? С друг мъж? Тук? Където с теб сме прекарали толкова време заедно?
— Аз живея тук.
Тя просто искаше той да си тръгне. При вида му буквално й се повдигаше. Не помнеше кога точно престана да го харесва и започна да го ненавижда. И когато се появи другият, който беше пълната противоположност на дребнавия, пресметлив мъж, с когото беше живяла цяла година, изкушението беше твърде силно, за да му устои.
На практика беше решила да му позвъни по-късно през деня и да обяви решението си.
— Всичко свърши — повтори тя. — А сега си върви.
Той се нахвърли отгоре й. Внезапно, с огромна ярост.
Пръстите му се стегнаха около шията й, гърбът й залепна за масата. Халатът й се отвори, разкривайки голото й тяло. Краката й безпомощно увиснаха във въздуха.
Никога досега не беше ставала обект на физическо нападение.
Той се наведе над лицето й. Беше й трудно да диша. Понечи да се съпротивлява, но после си спомни, че той е страхливец. Скоро щеше да спре. Или поне се надяваше, че ще го направи.
— Дано гниеш в ада! — процеди той.
После я събори на пода и излезе.
Отдавна не си беше спомняла този ден. Синините по бедрата я боляха цяла седмица след това. Разбира се, Антрим започна да й звъни по телефона и да й изпраща извинения с есемеси, но тя не им обърна внимание. Месец преди последната им среща той й беше написал блестяща препоръка към заявлението за постъпване на работа в АБТОП. Направи го по своя инициатива, споделяйки, че статутът му в ЦРУ няма как да й навреди, а само може да й помогне. А тя сериозно се замисли дали да обърне гръб на правото, за да се присъедини към правозащитните органи. После дойде и бурната им раздяла.
Никога повече нямаше да позволи подобно отношение към себе си. От никого. И така тя се научи да се защитава, да носи значка, да стреля с оръжие. Освен това разви свой особен дух на бунтарство и нерядко се питаше дали това се дължеше на Антрим, или се бе появило въпреки него.
Хората като Блейк Антрим живееха с убеждението, че са над всички останали. Те вярваха, че мястото им е на върха. А когато фантазиите им неизбежно ставаха жертва на грубата действителност, те реагираха с насилие.
У него имаше нещо сковано, което му пречеше да направи крачка назад. Просто не беше в състояние да го извърши. Защото не само изгаряше мостовете след себе си, а ги превръщаше в обект на радиоактивна зараза. За да станат неизползваеми. Единствената посока, която му оставаше, беше напред.
Затова тя не беше сигурна дали Матюс не бърка. Сближаването й с Антрим след десетгодишна раздяла със сигурност щеше да бъде далеч по-трудно, отколкото си представяха някои хора.
Втора част
16
8:30 ч. вечерта
Катлийн обичаше да се връща в Оксфорд. Четири години беше учила там. Затова с удоволствие прие инструкциите от лаптопа, според които трябваше да пропътува стоте километра в северозападна посока.
Градът бе основан през X в. Първият замък бе построен от норманите. През XIII в. бе основан и първият колеж. Сега в готическите постройки в меден цвят се помещаваха 39 самостоятелни и яростно конкуриращи се институции с имена като „Корпус Кристи“, „Хертфорд“, „Крисчън Чърч“, „Модлин“ и „Тринити“. Всички те бяха обединени в най-старата Федерация на Англия, известна като Оксфордски университет.