— Никога не съм предполагала, че е била толкова чувствителна по отношение на възрастта си — отбеляза Катлийн.
— Елизабет е била истинска загадка. С много изразителни черти на лицето, едновременно високомерни и изпълнени с достойнство. Иначе е ругаела като мъж, изразявала се е грубо, но едновременно с това била умна, хитра и лукава — достойна дъщеря на родителите си.
Катлийн се усмихна, припомняйки си историите за Хенри VIII и Ан Болейн.
— Какво знаете за Елизабет? — попита Ева.
— Нищо повече от онова, което е описано в книгите и филмите. Управлявала страната много дълго време. Никога не се омъжила. Последният монарх от династията на Тюдорите.
Ева кимна.
— Изключителна личност. Нейно дело е учредяването на този колеж като първата протестантска институция на Оксфорд. По време на нейното управление били екзекутирани трийсет местни свещеници и членове на колежа, които проповядвали католицизма или не я признавали за глава на Църквата.
Катлийн отново се загледа в портрета, който изведнъж й се стори повече карикатура, отколкото реалистично изображение на жена, починала преди повече от 400 години.
— Подобно на баща си, Елизабет се заобикаляла с компетентни и амбициозни хора — продължи Ева. — Но за разлика от него тя ги подкрепяла през целия си живот. Вие вече сте получили кратки сведения за един от тях.
В очите на Катлийн се появи недоумение.
— Казаха ми, че сте разгледали една-две страници от шифрования дневник — поясни Ева.
— Но никъде не се споменава кой е създателят му.
— Този дневник е дело на Робърт Сесил.
Беше чувала за фамилията Сесил, една от известните в Англия.
— За да разбере какъв е бил Робърт, човек трябва да познава баща му Уилям.
Разказът на Ева беше кратък, но съдържателен.
Уилям Сесил бил роден в Уелс. Членовете на семейството му се сражавали на страната на Хенри VII, първия крал от династията на Тюдорите. Малкият Сесил израснал в двора на Хенри VIII, където се запознал с изкуството на управлението. След смъртта на Хенри VIII през 1547 г. настъпил десетгодишен период на политически хаос. Най-напред на престола се възкачил малолетният Едуард I, който обаче умрял още на петнайсетгодишна възраст. Мястото му заела неговата полусестра Мери, дъщеря на Хенри от първата му съпруга. Но тя бързо си спечелила прозвището „Кървавата Мери“ поради охотата, с която изгаряла протестантите на клада. По време на петгодишното управление на Мери Сесил се грижил в дома си, далече от кралския двор, за младата принцеса Елизабет, дъщеря на Ан Болейн, втората съпруга на краля.
През 1588 г., когато Елизабет най-после се възкачила на престола, тя моментално назначила Уилям Сесил за свой главен секретар, който по-късно получил титлата държавен секретар. Тази позиция го превърнала в главен съветник на кралицата и най-близкия й човек. Той се ползвал с безрезервното й доверие: Никой европейски владетел не притежава съветник, какъвто имам аз. В продължение на повече от четирийсет години Сесил бил главният архитект на управлението на Елизабет. Спечелих повече от умереност и въздържание, отколкото от умствените си качества. Един от тогавашните наблюдатели отбелязва, че „Сесил няма близки приятели, с които обичайно се обкръжават влиятелните мъже. Никой не знае тайните му — факт, който някои хора смятат за грешка, но други са на мнение, че това е още едно потвърждение за изключителната му мъдрост. Защото, когато не споделяш тайните си с никого, те ще си останат тайни завинаги“.
Томас, първородният син на Сесил, се оказал по-подходящ за армията, отколкото за управлението. Но самият Уилям нямал особено добро отношение към армията. От една година мир държавата печели повече, отколкото от десет години война, казвал той. На по-късен етап станал главен ковчежник, получил благородническо звание и се превърнал в лорд Бъргли. Служил на кралицата до самата си смърт през 1598 г. След него длъжността главен съветник поел вторият му син Робърт, който наследил и благородническата му титла лорд Бъргли.
— Уилям Сесил бил великолепен администратор — каза в заключение Ева. — Един от най-добрите в историята на страната. Елизабет дължи успехите си единствено на него. Той е основател на баронската фамилия Сесил, дала на Англия двама министър-председатели. Тя съществува и до днес.