— Но доколкото ми е известно, те всички са завършили Кеймбридж — подхвърли с усмивка Катлийн.
— Не можем да ги виним за това — поклати глава Ева, направи кратка пауза и продължи: — Робърт Сесил много приличал на баща си, но бил по-потаен и прикрит. Умрял млад, на четирийсет и осем години, през хиляда шестстотин и дванайсета година. Той служил на Елизабет през последните пет години от управлението й, а после още девет при Джеймс Първи. През цялото това време бил държавен секретар. При Джеймс поел управлението на шпионажа. Това станало малко след като разкрил Барутния заговор и спасил живота на краля. Негов учител бил великият Франсис Уолсингам.
Името й беше познато. Бащата на британското разузнаване.
— Уолсингам бил особняк — продължи Ева. — Обличал се само в черно и правел всичко възможно да не привлича вниманието. Бил груб и жесток човек, но кралицата ценяла съветите му и уважавала компетентността му. Затова толерирала и неговата ексцентричност. Именно Уолсингам открил доказателства за предателството, които принудили Елизабет да екзекутира братовчедка си Мери, кралица на Шотландия. Уолсингам също подготвил плановете за разбиването на Испанската армада. В крайна сметка кралицата го удостоила с рицарско звание. Разказвам ви всичко това, за да разберете какви хора са обучавали Робърт Сесил. За съжаление, подобно на баща си, Робърт също не оставил почти никакви писмени следи. Затова е трудно да се каже какво е знаел или не е знаел и какво всъщност е постигнал. Но ние все пак разполагаме с един доказан исторически факт.
Ева направи кратка пауза, а Катлийн мълчеше.
— Именно Робърт Сесил осигурил престола на Джеймс Първи след смъртта на Елизабет.
Катлийн кимна, но все още не разбираше какво общо има това с Блейк Антрим. Явно имаше. В противен случай Матюс нямаше да я изпрати тук.
Затова тя мълчеше и слушаше.
— Елизабет не се омъжила и нямала деца — продължи Ева. — Тя била последната от петимата монарси от династията на Тюдорите и управлявала страната в продължение на четирийсет и пет години. В края на нейното управление всички били изнервени. Кой щял да я наследи? Кандидатите били много и това било предпоставка за гражданска война. Но Робърт Сесил се погрижил на трона да седне Джеймс, крал на Шотландия, син на екзекутираната братовчедка на Елизабет Мери, кралица на Шотландия. Запазена е част от кореспонденцията между Робърт и Джеймс, в която се съдържат подробности за плана за осъществяването на тази цел. Писмата датират между хиляда шестстотин и първа и хиляда шестстотин и трета година, когато умряла Елизабет. Въпросният план бил наречен „Обединение на короните“. Англия и Шотландия се обединили и поставили основите на Великобритания. Джеймс поел престола и страната започнала да се променя. Необратимо и завинаги.
— Наистина ли Робърт Сесил организирал всичко това?
— Разбира се. Лично Елизабет го потвърдила.
Робърт Сесил и лорд-адмиралът пристъпиха към леглото. Робърт остана пред долния му край, а адмиралът и още неколцина лордове заеха място от двете му страни.
— Длъжни сме да ви зададем един важен въпрос, Ваше Величество — каза лорд-адмиралът. — Кого желаете за свой наследник?
Елизабет отвори очи. Вчера те изглеждаха празни и сякаш примирени с наближаващата смърт, но днес Робърт забеляза как в тях проблясват твърдите искрици, които бяха обичайни за възрастната жена, преди да легне на смъртното си ложе.
— Ето какво ще ви кажа — проговори с тих, но ясен глас тя. — Моят престол винаги е бил предназначен за крале, а не за разбойници. Кой друг освен крал би могъл да го наследи?
Въпросът беше зададен почти шепнешком, но присъстващите го чуха съвсем ясно. Част от лордовете бяха видимо озадачени от краткия отговор, но Сесил отлично знаеше какво трябва да направи.
— Трябва ни име, Ваше Величество — натъртено каза той.
— Кой друг освен нашия шотландски братовчед?
Усилието, изглежда, отне последните сили на умиращата кралица.
— Моля да не ме безпокоите повече — прошепна тя.
След като се оттеглиха, лордовете се впуснаха в оживена дискусия. Повечето от тях бяха разколебани, точно според прогнозите на Сесил. На следващия ден се появиха отново край ложето на Елизабет, този път в значително по-разширен състав. За съжаление, състоянието на кралицата бързо се влошаваше и тя вече не беше в състояние да говори.