— Ваше Величество — приведе се над нея Сесил. — Тези благородници искат допълнителни уверения, че изборът ви е именно крал Джеймс Шотландски. Умолявам ви да им дадете недвусмислен знак, че именно това е вашето желание.
Елизабет премигна с очи в знак, че разбира думите му, а хората около леглото притихнаха. Тя бавно вдигна ръце към главата си. Съедини пръстите си в кръг във формата на корона. Посланието беше повече от ясно.
Няколко часа по-късно ревностната защитница на вярата и кралица на Англия, Франция и Ирландия Елизабет I предаде Богу дух.
— Сесил веднага свикал съвета и го информирал за избора на кралицата — продължи разказа си Ева. — Присъствалите край ложето потвърдили новината. Още на следващата сутрин от двореца „Уайтхол“ под тържествения акомпанимент на тромпетите Сесил прочел лично прокламацията, обявяваща шотландския крал Джеймс Шести за крал на Англия под името Джеймс Първи. Същия ден прокламацията била прочетена из цялата страна. Нямало противници на това решение. С бързи и решителни действия Робърт Сесил успял да осигури наследник на престола мирно и без кръвопролития. Това било голям успех, нали? Особено при положение че властвалата четирийсет и пет години кралица нямала преки наследници.
— Ще трябва да ми обясните каква е връзката между всичко това и задачата, която сър Томас желае да изпълня — решително отвърна Катлийн.
— Знам и ще го направя — кимна по-възрастната жена. — Да излезем навън. Струва ми се, че дъждът най-сетне спря.
Напуснаха просторното помещение и се озоваха в квадратния вътрешен двор, покрит с безукорно подстригана трева. От всички страни ги заобиколяха сгради в готически стил с нарядко осветени прозорци. Едва забележими арки тъмнееха над входните врати. Дъждът наистина беше спрял, нощното небе се беше изчистило.
Бяха съвсем сами.
— Ние все пак имаме достъп до един артефакт от този период, въпреки че и двамата Сесил били изключително предпазливи и не са оставили никакви лични архиви — добави Ева. — Доколкото съм осведомена, вие вече сте имали възможност да видите заснетото му изображение.
Катлийн си спомни страницата, запълнена с лишени от смисъл думи.
— Шифрованата тетрадка на Робърт била запазена в Хатфийлд Хаус, където той живял до смъртта си през хиляда шестстотин и дванайсета година. За съжаление, оригиналът беше откраднат преди почти година.
Една от кражбите, за които беше споменал шефът на Катлийн.
— Казаха ми, че човек на име Фароу Къри е успял да разбие шифъра — подхвърли тя.
— Може би. Именно затова е абсолютно наложително да се доберете до всички данни, събрани от Къри.
— Страницата, която видях, беше абсолютно неразбираема — поклати глава Катлийн.
— Защото Сесил е искал да бъде такава. Шифърът е издържал през всичките тези години, но ние имаме известни идеи как да го разбием. Искате ли да разгледате още изображения от въпросния дневник?
Катлийн кимна.
— Те са тук, в сградата. Изчакайте ме, ще отида да ги взема.
Тя се обърна и тръгна обратно към осветената зала.
Катлийн чу тих пукот, сякаш някой беше плеснал с ръце. После още един.
Тя се обърна.
Върху дясното рамо на сакото на Ева се появи назъбена дупка. Възрастната жена изпъшка.
Още един изстрел. Бликна кръв. Ева рухна по очи на каменните плочи.
Катлийн светкавично се обърна и успя да зърне фигурата на стрелеца върху отсрещния покрив, отстоящ на трийсетина метра.
Дулото на пушката му бавно се завъртя към нея.
17
Антрим се приближаваше към Тауър, древната цитадела на река Темза, и живописния Тауър Бридж наблизо. На мястото на дълбокия ров, ограждал някога крепостта, днес зеленееше морава, осветена от редица лампи. От реката полъхваше хладен нощен ветрец, който беше прогонил бурята.
Той познаваше това място още от детството си. Все още помнеше струпаните наоколо магазинчета за платове и дрехи и индийски ресторанти. Някога Ийст Енд беше сметището на града, около което се заселваха най-вече имигранти. Следващият ден беше събота, пазарен ден. Това означаваше, че околните улички и алеи щяха да бъдат пълни със сергии, предлагащи плодове и дрехи втора употреба. Като хлапе беше бродил между тях, жаден да опознае живота. Беше се сближил с много от търговците.