Катлийн подмина каменния портал с овален купол, след което се озова в покрит с трева вътрешен двор. От двете му страни се простираха осветените колонади, облицовани със стари, позеленели от времето плочи, които придаваха на сградата вид на планински манастир.
Тя забеляза Матюс вдясно от себе си и тръгна към него. С добре изгладен костюм и бастун в ръка, той продължаваше да изглежда като стар и опитен дипломат. На светлината на лампите тя забеляза нещо, което й беше убягнало преди — блед, леко хлътнал белег, който минаваше успоредно на масивната брадичка.
— Приятно ми е, че отново съм тук — промълви възрастният мъж. — Куинс Колидж е много внушителен, но аз винаги съм бил убеден, че най-красивите и надарени хора излизат от „Пемброук“.
Лекото разтегляне на тънките му устни би трябвало да означава, че това е шега. Или самоирония. Нещо й подсказваше, че това се случва много рядко.
— Би трябвало да се досетя, че сте випускник на „Пемброук“ — отвърна на глас тя.
— От времето, когато се дипломирах, изминаха четирийсет и две години — кимна Матюс. — Но тук всичко си е все същото. Това му е хубавото на този град. Винаги е един и същ.
Тя искаше да научи повече за Ева Пазан.
— Обезпокоен съм от инцидента, за който ми съобщихте — въздъхна Матюс. — Явно съм недооценил мащабите на случващото се. Ние вече имахме конфликт с групата, в която членува онзи, който ви е притиснал в параклиса. Същите хора нападнаха и Блейк Антрим в Темпъл Чърч.
— А вие очевидно сте знаели това още преди да ме изпратите тук.
— Да, знаех. Но нямахме представа, че те знаят и за вашето участие. Идеята беше ние двамата да осъществим скрито наблюдение над Антрим. Провалът ни показва, че имам проблем със сигурността.
— Каква е тази група?
— Много отдавна не бяхме имали проблеми с нея. За последен път са проявили подобна дързост преди гражданската война, довела до абдикацията на Едуард Осми.
Всеки англичанин познаваше сагата на краля, който се беше влюбил в една разведена американка.
— Каква е тази група? — повтори Катлийн.
— Наричат себе си Орден на Дедал. Доколкото ни е известно, орденът е бил създаден в началото на седемнайсети век лично от Робърт Сесил.
— Пазан ми спомена нещо в тази връзка. Този човек е бил изключително близък както с Елизабет, така и с Джеймс Първи.
— Благодарение на него Джеймс станал крал — разбира се, с помощта на Елизабет — кимна възрастният мъж. — Шотландецът със сигурност дължи престола си на Робърт Сесил.
— Няма ли да потърсим професор Пазан? — попита тя.
— Не. Не бива да я търсим ние. Има хора, които ще свършат тази работа. Вече съм се разпоредил. А ние с вас трябва да продължим напред. Защото никой от нас не може да свърши работата самостоятелно.
Последните думи бяха изречени със стоманена твърдост. И с известна доза предизвикателство.
— Какво очаквате от мен?
— Нещата се усложняват от присъствието на Ордена на Дедал. От вас искам да се грижите за себе си с максимална съсредоточеност.
Твоето първо и последно предупреждение.
Забрави тази история.
— Мисля, че имам нужда от огнестрелно оръжие.
Матюс бръкна под палтото си, измъкна автоматичен пистолет и й го подаде.
— Ето, вземете моето.
Катлийн издърпа затвора и провери пълнителя. Пистолетът беше напълно зареден.
— Не ми ли вярвате? — изгледа я той.
— В този момент не знам какво да мисля, сър Томас — откровено отвърна тя.
— Бих казал, че вълнението, което сте преживели, е нищо в сравнение с онова, което е отбелязано в досието ви.
Погрешен подход.
— Върша каквото трябва и когато трябва — хладно отвърна тя.
— Ръководил съм и други агенти с подобно отношение — сбърчи вежди Матюс. — Повечето от тях или са мъртви, или вече не служат при мен.
— Не съм молила да бъда включена в тази операция.