— Точно така. Аз ви избрах. Предполага се, че съм знаел какво ще получа, нали?
— Нещо такова.
— Признавам, че отношението ви е правилно — кимна той.
Тя замълча в очакване на онова, което щеше да последва.
— Ако си спомняте, по време на разговора ни в Инс ъф Корт, аз ви споменах за голямата тайна на Хенри и Катрин Пар. Предполага се, че става въпрос за светилище или крипта, в която е скрита голяма част от богатството на Тюдорите.
— Значи всичко това е заради някакво скрито съкровище?
Тя усети раздразнението му.
— Само отчасти, госпожице Ричардс. А вие защо сте толкова учудена? В една крипта може да се съхранява богата информация. Ние знаем за съществуването на тайни проходи, които свързват различните правителствени сгради и „Уайтхол“. Предполагам, ви е известно, че част от тях се използват и до днес.
Наистина й беше известно. С допълнението, че днес достъпът до тях бе ограничен с помощта на стоманени врати, снабдени с електронни ключалки. Веднъж й се беше случило да използва такъв подземен тунел.
— Хенри Осми е използвал тези проходи, за да стига до своя тенискорт и алеята за боулинг в двореца „Уайтхол“. Според нас е имало и проходи с различно предназначение, които е построил баща му или просто ги е открил. И те остават скрити в продължение на цели петстотин години.
Това беше твърде вероятно, тъй като Лондон лежеше върху истински лабиринт от тунели, строени в различни исторически епохи. Археолозите непрекъснато попадаха на тях.
— Катрин Пар е била длъжна да предаде тайната на Едуард, по-малкия син на Хенри. Но доказателства, че го е направила, липсват. Самата тя умира двайсет и един месеца след Хенри. А ние имаме основания да подозираме, че тя все пак е предала тайната. Но не на Едуард, а на някой друг.
— На кого? На някой от двамата Сесил?
— Невъзможно. Хенри Осми умира петнайсет години преди Уилям Сесил да се домогне до властта заедно с Елизабет, и трийсет преди Робърт Сесил да наследи баща си. Това означава, че Катрин Пар е споделила тайната не с тях, а със съвсем друг човек.
— Откъде знаете всичко това?
— Просто приемете, че го знам. Помолихме професор Пазан да ви инструктира за различните варианти, свързани с тетрадката на Робърт Сесил. Дешифрирането на тази тетрадка е ключът към всичко. Богатството на Тюдорите никога не е било открито или преброено. Но в днешни пари със сигурност струва милиарди.
— А американците искат нашето съкровище, така ли?
— Винаги ли сте толкова подозрителна? Нима не разбирате, че тук става дума за въпроси, които са пряко свързани с националната сигурност? Отговорите им може би нямат отношение към онова, което се очаква от вас. Но аз имам конкретни задачи, които трябва да ви възложа. Не можете ли просто да ги изпълните?
— Любопитна съм за едно нещо — отвърна тя. — СИС отговоря за заплахите срещу британски граждани в чужбина, нали така? Защо тогава МИ5 не провеждат това разследване? Нали именно те отговарят за вътрешните заплахи?
— Защото такава е заповедта на министър-председателя.
— Не знаех, че министър-председателят има право да нарушава закона.
— Ама вие наистина сте нетърпима!
— Преди малко беше убита една жена, сър Томас. Аз искам да знам защо. Вие очевидно не сте впечатлен от това престъпление.
Този път лицето на възрастния мъж наистина се разкриви от гняв. Явно не беше свикнал да го предизвикват.
— Ако не се нуждаех от услугите ви, със сигурност щях да подкрепя намеренията на преките ви началници да ви уволнят! — процеди той.
— Значи имам късмет, че изведнъж се оказвам толкова ценна за вас.
— Имате късмет и защото ситуацията се промени. Антрим е замесил Котън Малоун — онзи бивш американски агент, за когото ви споменах. Направил е всичко възможно да го вкара в играта. От вас искам да разберете защо. Вече ви казах, че ключът към успеха на операцията е разшифрирането на дневника на Робърт Сесил. В рамките на следващите няколко часа Антрим може би ще успее да го направи. Как мислите, способен ли е този човек да извлече материална полза от късмета си?
— Той не е малоумен, ако това ме питате. Но не е и гений. Бих казала, че е по-скоро неискрен и обича да лъже.
— Такава е и моята преценка — кимна Матюс. — Притеснен е, защото не му върви работата, а шефовете го притискат. В случая това е добре, защото времето е малко и няма да успее да се добере до онова, което му трябва.