Матюс погледна часовника си и извърна глава към вътрешния двор. Хора се суетяха напред-назад от улицата към колежа.
— Искам да заминете за Лондон — обяви той. — Още сега!
— Професор Пазан не ми каза онова, което исках да знам. Когато я простреляха, беше тръгнала обратно с намерението да ми покаже още няколко шифровани страници.
— В трапезарията не открихме нищо — поклати глава Матюс.
Това изобщо не я изненада.
— Май всичко тук е необяснимо — отбеляза тя. — Не съм свикнала да работя в такива условия.
— В колко разузнавателни операции сте участвали? — пожела да узнае Матюс.
Поредното ужилване.
— Извършила съм хиляди разследвания — принуди се да отговори тя. — Вярно е, че нито едно от тях не беше свързано с националната сигурност, но всички засягаха човешки живот, частна собственост и обществената сигурност. С това искам да кажа, че мога да оценявам сериозността на всяка ситуация.
Матюс се облегна на бастуна си, а тя отново беше привлечена от необичайната му дръжка.
— Подарък, който си направих преди няколко години — забеляза той и вдигна бастуна. — Солиден къс слонова кост, превърнат в глобус от безспорно талантлив майстор. Не се разделям с него, защото този глобус ми напомня за важността на онова, което върша в полза на целия свят.
Тя схвана посланието.
Това са важни неща. Трябва да работиш с мен.
— Добре, сър Томас. Край на въпросите. Веднага тръгвам за Лондон.
— А аз ще ви уредя още една среща — кимна той. — Междувременно се пазете и бъдете нащрек.
21
Малоун откри едно интернет кафене близо до „Холбърн“, влезе и бързо огледа посетителите. Повечето бяха непретенциозни хора на средна възраст. Най-вероятно адвокати, тъй като се намираха недалече от Инс ъф Корт. Плати за един десктоп в ъгъла и веднага влезе в мрежата. Иън застана до него. Изглежда, проявяваше интерес и не мислеше да бяга. Телефонът на Малоун все още мълчеше и тревогата му нарастваше. Беше свикнал да работи под натиск, но когато нещата са свързани с близък човек, те винаги изглеждат различно. Фактът, че Гари бе единственият коз на похитителите му и че те отлично го знаеха, беше слаба утеха.
Той вкара флашката. На екрана се появиха три файла. Той провери изписаните под тях килобайти и установи, че единият е малък, а останалите два — доста големи.
Най-напред отвори малкия. Пред очите му се появи гъсто изписан текст.
Елизабет I била на четиринайсет, когато умрял баща й Хенри VIII и престолът преминал в ръцете на нейния полубрат Едуард VI. Вдовицата на баща й Катрин Пар бързо разбрала какво означава да е бивша кралица, когато й забранили всякакви контакти с доведения й син. Според последната воля на Хенри VIII властта преминавала в ръцете на регентски съвет. Вуйчото на краля Едуард Сиймур успял да си уреди поста лорд-протектор. За успокоение на Пар младата Елизабет била преместена в имението на Пар в „Челси“ — просторна къща с тухлени стени на брега на Темза, в която Елизабет останала малко повече от година.
През 1547 г. на сцената се появил стар обожател на Катрин Пар. Това е Томас Сиймур, брат на регента и втори вуйчо на Едуард VI, когото Катрин пренебрегнала, за да приеме предложението на Хенри VIII да стане шестата му съпруга. Едно почти съвременно описание на Томас го представя като „изключително смел мъж с безупречни обноски, величествена осанка, великолепен глас, но някак лишен от емоции“.
Но освен това той бил безумно амбициозен, безскрупулен и самовлюбен човек. В наши дни биха го нарекли „доверено лице“ — тоест човек, който благодарение на своята хитрост и чар умее да убеждава жертвите си да извършат немислими при други обстоятелства неща.
И както подобава на вуйчо на новия крал, Томас станал херцог на Съмърсет и получил титлата лорд-адмирал. Това би трябвало да му е достатъчно, но той не можел да се примири с факта, че брат му станал регент. И решил да действа. Фактът, че бил ерген, му осигурявал големи възможности, защото един изгоден брак би довел до драматична промяна на ситуацията. В завещанието на Хенри VIII изрично било записано, че дъщерите му Мери и Елизабет не можели да се омъжват без съгласието на регентския съвет. Томас се опитал да получи разрешение за брак с едната или другата, но молбата му била отхвърлена. Затова той насочил вниманието си към вдовстващата кралица.