През 1547 г. Катрин Пар била на трийсет и четири години, все още голяма красавица. Някога тя и Сиймур били любовници и когато той се появил в „Челси“ и започнал да я ухажва, резултатът бил незабавен. Двамата сключили таен брак в ранната пролет, но младият крал им дал благословията си едва няколко месеца по-късно.
След това започнали да се случват любопитни неща. Сиймур, Пар и Елизабет живели заедно в „Челси“ в градчето Хануърт или в Сиймур Плейс — лондонската резиденция на Томас. Отношенията им били прекрасни. Томас започнал да посещава покоите на Елизабет рано сутринта, пожелавал й добро утро и понякога я потупвал по задника — нещо, което си позволявал и с други млади жени в имението. Ако Елизабет била още в леглото, той дръпвал завесите на балдахина и се опитвал да легне при нея. Според свидетели уплашеното момиче правело отчаяни опити да се скрие под завивките. Една сутрин той дори направил опит да я целуне, но бил прогонен от Кейт Ашли, личната икономка и камериерка на Елизабет. Постепенно момичето свикнало да става рано, за да посреща облечено визитите на Сиймур. В един момент лейди Ашли открито се конфронтирала с него, но посещенията му в спалнята на Елизабет продължили. Отначало Пар била убедена, че това са невинни закачки, но много скоро променила мнението си. Флиртът на съпруга й с принцесата я разгневил, тъй като тя си дала сметка, че той поискал ръката й само защото регентският съвет му отказал разрешение да се ожени за Мери или Елизабет. Така тя всъщност била третият му избор. А сега изведнъж започнал да флиртува почти открито с Елизабет.
Защо?
През януари 1548 г. Пар била бременна с първото си дете от Сиймур. Била на трийсет и пет, а в онези времена раждането на дете на тази възраст било доста опасно. През февруари 1548 г. тя заварила принцесата в прегръдките на съпруга си. По този повод между нея и лейди Ашли се провел разговор, за чието съдържание досега липсват исторически данни.
Гневът на вдовстващата кралица бил насочен изцяло към лейди Ашли. Тя обвинила икономката в упражняването на недостатъчен контрол над младата принцеса. Но лейди Ашли се оправдала, че лорд-адмирал Сиймур бил наредил тя да се оттегли.
— Нима не си усетила за какво става въпрос? — попитала вдовстващата кралица. — Ти най-добре си знаела какво се случва в дома ми.
Настъпилата пауза продължила достатъчно дълго, за да замести положителния отговор. Естествено, лейди Ашли разбирала всичко. Кралицата неведнъж се била питала какво знае тази дисциплинирана жена. Сега вече имала отговор.
Този абзац е предаден максимално точно — във вида, в който присъстваше в дневника на Робърт Сесил (разбира се, с някои дребни поправки, придаващи му съвременно звучене). Аз успях да разбия шифъра до степен, която позволява свободния прочит на дневника. Цитираният абзац потвърди нашите подозрения. Катрин Пар не само знаела тайната на съпруга си Хенри VIII, споделена с нея на смъртното му ложе, а и всичко случило се преди това. Включително неща, които не били известни на краля.
През април 1548 г. в отговор на любовните опити на Сиймур тя заповядала на Елизабет да напусне дома им. Двете не се срещнали никога повече, защото пет месеца по-късно кралицата умряла. Томас Сиймур дори не присъствал на погребението на жена си, тъй като незабавно подновил опитите да се ожени за принцеса Елизабет. Но никога не успял да го постигне.
Малоун престана да чете.
Изправен до него, Иън не отделяше очи от текста.
— Какво означава всичко това? — попита той.
— Добър въпрос. По всичко личи, че Фароу Къри е провел доста интересно историческо проучване.
— Онзи, който умря на „Оксфорд Съркъс“?
— Именно — кимна Малоун. — Това са бележките му по доклада, който очевидно е подготвял.
Очите му отново се насочиха към текста.
От дневника на Робърт Сесил научаваме, че Катрин Пар е оставила писмо на Елизабет, което й е било предадено по Коледа на 1548 г., четири месеца след смъртта й. По всичко личи, че е било писано, преди Пар да роди дъщеря си през септември 1548 г., и, разглеждано в подходящия контекст, предлага изключително ценна информация и дава отговор на много въпроси. Аз си направих труда да го дешифрирам и да му оправя словореда в съответствие със съвременната граматика.
Нямах друг избор, освен да те отпратя. Моля да ми простиш, дете мое. Ние с теб нямаме обща кръв, но аз винаги съм те смятала за свое дете. Връзката помежду ни е твоят баща. Сегашният ми съпруг е безхарактерен човек, който мисли само за себе си. Ти очевидно отдавна си разбрала това и си усетила опасността, която той представлява. Той не знае към какво се стреми и не заслужава да му разкриваш истината за себе си. Бог те е дарил със забележителни качества, които трябва да обогатяваш и развиваш. Вярвам, че съдбата те е избрала за бъдеща кралица на Англия.