— Затова ли трепериш?
Беше я открил след една бърза справка в щатската адвокатура на Джорджия. По време на случайната си среща в мола и двамата се държаха непринудено. В един момент тя спомена, че е адвокат, а останалото беше лесно. Той се появи в кантората без предупреждение, за да я изненада. Отначало тя отказа да го приеме, обяснявайки чрез секретарката, че е много заета. Въведоха го в кабинета й едва след като помоли момичето да й предаде, че ще я посети вкъщи.
— Ти си един жалък и безполезен негодник, който обича да се държи зле с жените! — посрещна го на нож тя.
Раздялата им не мина без последствия. Тя го заряза без предупреждение и без никакви видими причини. И му причини болка, защото той я харесваше. Дори нещо повече. Винаги беше предпочитал омъжените и нещастни жени. Защото бяха всеотдайни и в повечето случаи благодарни. Достатъчно беше да им засвидетелства някакви чувства. Пам не беше изключение. Убедена, че съпругът й я мами, тя търсеше взаимност и с готовност му се отдаде.
— Допуснах голяма грешка с теб — призна тя. — И предпочитам да я забравя.
— Но не можеш, защото резултатът е пред очите ти всеки ден.
Той усети, че ударът му попадна в целта.
— Това е единственото нещо, което ненавиждам в сина си — прошепна тя. — Прости ми, Господи!
— Няма смисъл да се чувстваш по този начин. И не забравяй, че той е нашият син.
Очите й блеснаха гневно.
— Да не си посмял! Забранявам ти да говориш така! Той не е наш син, а мой!
— А какво ще кажеш за бившия си съпруг? Сигурен съм, че не подозира нищо.
Мълчание.
— Може би трябва аз да му кажа…
Отново мълчание.
— Очевидно имаш проблеми по този въпрос — засмя се той. — Много добре те разбирам. Неочакваната ни среща в мола трябва да е била голям шок за теб.
— Надявах се да си умрял.
— Стига, Пам. Не бях чак толкова лош.
— Ти ми счупи ребрата!
— А ти ми разби сърцето. Просто ми посочи вратата и каза, че вече не искаш да имаш нищо общо с мен. След всичките сладки мигове, които преживяхме заедно! Едва ли си се надявала, че ще си тръгна просто ей така.
— Напусни кабинета ми!
— Кога разбра, че си бременна?
— Какво значение има?
— Знаеше ли го, когато скъса с мен?
Тя не отговори.
— Може би… Може би трябваше веднага да прекъсна тази бременност.
— Не го мислиш. Да абортираш собственото си дете? Не, това не е в стила ти.
— Какво знаеш за стила ми, нещастник такъв? Нима не разбираш? До ден-днешен гледам детето, което обожавам, и виждам теб! Бях на крачка от решението да абортирам. На една мъничка крачка! Но вместо това запазих детето и излъгах съпруга си, че е негово. Имаш ли представа как се живее с подобна лъжа?
— Трябваше да ми кажеш — сви рамене той.
— Махай се!
— Окей, тръгвам си. Но на твое място бих казал истината не само на бившия си съпруг, но и на момчето. Имай предвид, че вече знам всичко и едва ли ме виждаш за последен път.
И той наистина мислеше така.
Почти веднага нае частни детективи да следят както Пам, така и Гари Малоун. Това му струваше две хиляди долара месечно, но парите нямаха значение. Искаше да знае къде ходят и с кого се срещат, искаше да е наясно с техните потребности и желания. Така разбра, че Котън Малоун е научил неприятната новина и вече знае, че не е биологичният баща на Гари. Двамата с Пам бяха провели доста разгорещен разговор. Според нея Гари бил много разстроен и затова пожелал да прекара ваканцията по случай Деня на благодарността в Дания, при него. А фактът, че момчето и Малоун изобщо не познаваха Антрим, се оказа предимство за него.
Браво на момичето.
Той така и не изпълни заканата си да установи контакт с Гари или с Малоун. Защото усещаше, че не бива да поема по този път. Вместо това се въоръжи с търпение и започна да събира информацията, която в даден момент щеше да му свърши работа. Като всеки добър разузнавач. Първоначалните му планове бяха да установи контакт с Гари в Копенхаген някъде през следващата седмица.