— Само двата файла, които сте прочели и вие.
— И? — подхвърли той, забелязал нещо в очите й.
Антрим се прехвърли в склада, следван от Гари. Просторното помещение беше осветено от ярки луминесцентни тръби. Двете големи маси бяха отрупани с книги, някои от тях прибрани в найлонови пликове. На трета, по-малка маса бяха разположени три настолни компютъра „Ай Мак“, свързани с рутер и принтер. Това беше работното място на Фароу Къри, който се беше опитал да осмисли абсурдните драсканици в дневника на Робърт Сесил — една на пръв поглед невъзможна задача.
Но събитията през последните двайсет и четири часа бяха обнадеждили Антрим. Оказа се, че задачата не само е възможна, но и се появиха хора, готови да му платят пет милиона паунда, за да й обърне гръб.
— Какво е това? — попита Гари, забелязал каменния къс на пода.
— Открихме го на едно много интересно място. Наричат го „Нонсъч“ и се намира недалече от тук.
— Някой голям замък?
— По-скоро дворец, който отдавна не съществува. Останала е само земята, върху която е бил построен. Някога е бил най-величествената резиденция на Хенри Осми. Наистина магическо място. Той го нарекъл „Нонсъч“, защото бил уникален2. Ние имаме някаква представа за него само от три акварела, които са стигнали до нас.
— Какво се е случило с него?
— Векове по-късно Чарлс Втори го подарил на любовницата си, а тя го разпродала камък по камък, за да изплати дълговете си от хазарт. Постепенно от двореца не останало нищо освен земята. Открихме този камък в една от близките ферми, където векове наред е подпирал някакъв мост.
Гари се наведе да разгледа камъка отблизо. За неговото съществуване се споменаваше още през 70-те години на миналия век в един доклад на ЦРУ.
Върху повърхността на камъка бяха издълбани няколко символа.
— Това са главно абстрактни символи, но между тях има букви от старогръцката и римската азбука — поясни Антрим, след като застана до момчето.
Той виждаше, че момчето проявява интерес, и това беше хубаво. Защото искаше да го впечатли.
— Като изгубено съкровище?
— Нещо такова. Но ние се надяваме да открием много по-важни неща.
— Какво означават тези символи?
— Ключ към шифър, измислен преди столетия от човек на име Робърт Сесил.
През седемдесетте години на миналия век, когато група ирландски адвокати за пръв път бяха обърнали внимание на загадката, компютрите все още бяха примитивни, а програмите за разкодиране — абсолютно елементарни. Модерните технологии обаче коренно бяха променили нещата.
Момчето проследи с пръст издълбаните в камъка символи.
— Искаш ли да видиш най-важното, което сме открили досега? — подхвърли Антрим.
Гари кимна.
— Ела, ще ти го покажа.
Малоун тръгна между лавиците в компанията на мис Мери. Книжарницата й беше по-малка от неговата, но от пръв поглед личеше, че и тя споделя неговите предпочитания към твърдите корици. Липсата на много екземпляри от едно и също заглавие показваше внимателен подход към покупките. Опасността от изчерпване на запасите изобщо не съществуваше просто защото хората обичаха да търгуват с книги. Това беше хубавото на този бизнес. Постоянен поток от евтина стока, който идва бързо и бързо си отива.
Мис Мери спря пред историческия раздел и започна да оглежда заглавията.
— Страхувам се, че трябва да ви помоля за помощ — подхвърли тя и посочи най-горната лавица.
Нормална молба, тъй като беше с трийсетина сантиметра по-ниска от неговите метър и осемдесет.
— С удоволствие — кимна той.
— Онази там, четвъртата отляво.
Той посегна към една книга с червени корици, която беше висока около двайсет и пет сантиметра, широка десет и дебела два. В много добро състояние. Отпечатана бе в края на XIX в.
„Великите измамници“.
После прочете името на автора. Брам Стокър.
26
Катлийн спря колата и изключи двигателя. По време на пътуването от Оксфорд стигна до заключението, че й бяха направили постановка. Нямаше никаква Ева Пазан. Поне в Линкълн Колидж не работеше преподавател с това име. Вероятно я бяха инструктирали да лъже. Но нали уж всички бяха в един екип? Матюс я беше изпратил в Оксфорд специално да се срещне с нея. Какъв смисъл имаше подобна измама? Тя излезе наяве, когато Катлийн реши да провери още веднъж в Джизъс Колидж. А сега се върна в Темпъл Чърч. Безпокоеше я и случилото се тук.