— Тези най-вероятно идват от театрите, нали? — подхвърли той.
— Именно те са причината да държа отворено до късно през уикендите — кимна мис Мери. — Оказа се, че си струва. На всичкото отгоре и аз съм нощна птица.
Той не беше сигурен дали самият той е нощна птица, или не. По-скоро умееше да включва ума си на работни обороти, когато това се налагаше. В момента обаче биологичният му часовник бе все още настроен на часовото време в Джорджия и всичко беше наред. Все пак ставаше въпрос за пет часа по-рано.
Мис Мери посочи книгата, която той държеше в ръце.
— Публикувана е през хиляда деветстотин и десета година. Брам Стокър е работил за сър Хенри Ървинг, един от най-великите викториански актьори. Освен че бил негов личен секретар, Стокър управлявал и театър „Лисеум“ близо до Странд, който бил собственост на Ървинг. Именно като негов служител Стокър написал най-добрите си книги, включително „Дракула“. Боготворял Ървинг и мнозина са на мнение, че именно той е прототипът на граф Дракула.
— Това не го бях чувал.
— Истина е — увери го тя. — През хиляда деветстотин и трета година Стокър решил да закупи земи от името на сър Хенри и така попаднал на една много интригуваща легенда. Това станало в Котсуолд, близо до Глостършър и селцето Бизли.
Тя разтвори червената книга на страницата със съдържанието и продължи:
— Стокър изпитвал силно влечение към всякакви измами и мошеничества. Ето какво пише той на едно място: „Самозванците и измамниците със сигурност ще процъфтяват под една или друга форма, докато човешката природа е такава, каквато е, а обществото с готовност приема да бъде мамено“. Така той стигнал до идеята за тази книга, в която описва някои прочути измамници, а и други, не чак толкова прочути.
Малоун сведе очи към съдържанието. Повече от трийсет имена, изпълващи почти 300 страници. Скитникът евреин. Вещици. Жени, представящи се за мъже. Фалшивият дофин. Доктор Ди.
— Освен романи и разкази Стокър е написал и четири документални книги — добави мис Мери. — При това без никога да отсъства от работното си място. Останал да служи на великия актьор чак до смъртта му през хиляда деветстотин и пета година. Самият той умрял през хиляда деветстотин и дванайсета година, а тази книга излязла две години преди смъртта му. Спомних си за нея веднага след като прочетох материалите във флашката.
Показалецът й докосна последната част в съдържанието, започваща на страница 283-та. Момчето от Бизли.
Малоун внимателно прелисти книгата и започна да чете. Но само след няколко реда вдигна глава и смаяно промълви:
— Не може да бъде!
— Защо да не може, господин Малоун?
Катлийн се сбогува с уредника и напусна Инс ъф Корт. Беше ясно, че не само тя, но и Антрим е бил изигран. А след това нея я изпратиха в Оксфорд.
Аз съм в управата на Инър Темпъл. Член съм от петдесет години.
Това бяха думите на Матюс.
После, вече в Оксфорд, по въпроса за Ордена на Дедал:
Човекът, който е разговарял с вас в параклиса, принадлежи към група, с която вече сме се сблъсквали. Именно нейни членове са причакали преди това Блейк Антрим в Инър Темпъл.
Но именно Матюс бе уредил чрез ковчежника на Инър Темпъл да бъде използвана църквата. А не някакъв Орден на Дедал.
Какво ставаше тук? Подозренията й се превърнаха в тотално недоверие.
Телефонът й завибрира. Тя го измъкна от джоба си и погледна номера, изписан на дисплея. Матюс.
— Върнахте ли се в Лондон? — попита той.
— Както заповядахте.
— В такъв случай тръгвайте към книжарницата, която се намира на Риджънт стрийт и Пикадили Скуеър. Името й е „Всякакви стари книги“. В момента там се намира онзи американски агент Котън Малоун, а с него може би е и Иън Дън — момчето, което търсим. Вероятно и флашката.
— Ами Антрим?
— Ситуацията се промени. Изглежда, именно Антрим е изпратил Малоун да открие Иън Дън и флашката. Ясно е, че тя не е у Антрим, затова искам да установите контакт с Малоун и да я приберете. Използвайте всички средства, но действайте бързо.
Тя се запита защо.
— Господин Малоун ще открие, че има причини да се тревожи.
Гари последва Антрим към друга маса, върху която лежеше някаква книга, скрита под стъклен капак — като онези, които използваше майка му за торти и сладкиши.
Антрим вдигна капака.