— Защото тя си остава в Бизли чак до времето, когато Брам Стокър попада на нея. Може би е само една легенда, но векове след смъртта на Елизабет Първа жителите на Бизли празнували Първи май като обличали някое момче с елизабетински костюм. Не мислите ли, че това е доста странно, ако в него няма някаква истина?
Малоун не знаеше какво да каже.
— Не се правете на толкова шокиран — подкани го мис Мери. — Просто си представете, че това е чиста истина.
Той правеше именно това, опитвайки се да прозре дали този факт ще му прозвучи достатъчно смислено цели четири века по-късно, за да трябва ЦРУ да организира сложна операция за неговото изясняване.
— Придобива известен смисъл само в контекста на онова, което е известно за първата Елизабет — добави мис Мери.
А той вече се опитваше да си спомни всичко, което знаеше за последната кралица на Тюдорите.
— Тя живяла до дълбока старост, но никога не се отдала на мъж — продължи мис Мери. — Същевременно обаче съзнавала дълга си да осигури наследник от мъжки пол и знаела през какви мъки е минал баща й, за да се сдобие със син. В нейния случай и дъщеря би била достатъчна, но тя съзнателно се отказала да има дете и многократно го заявявала публично.
В съзнанието му изплуваха забележителните думи на кралицата, казани по този повод: Аз няма да се омъжа дори да ми доведат сина на испанския крал или който и да е друг велик принц.
— Трябва да поговорим повече за това.
Тя бръкна в джоба си и му подаде сгънато листче.
— Сестра ми е експерт по всичко елизабетинско и може да ви помогне далеч повече от мен. Вече говорих с нея. Тя се смая от онова, което й казах, и с удоволствие ще чака да се свържете с нея още утре.
Малоун с готовност прие.
— Тя живее в Източен Молси — добави мис Мери.
Трябва да предам информацията на Антрим, помисли си той, а на глас каза:
— В момента най-важното е да открия Иън и компютърната флашка.
— Той ви чака горе — усмихна се мис Мери. — Беше сигурен, че ще се появите още преди края на деня. — Тя посочи към дъното на помещението. — Зад лавиците и надясно.
Няколко клиенти излязоха през входната врата, а още няколко влязоха в книжарницата.
— Нали може? — попита Малоун и взе книгата на Стокър. Погледът му се спря върху листчето с цената, показващо се между страниците. — Двеста паунда. Скъпичко…
— Получих я в резултат на сделка. Виждала съм да я продават и за повече.
— Приемате ли „Американ Експрес“?
Тя поклати глава.
— Подарявам ви я, като на колега. Ще ви я запазя под щанда.
Той благодари и пое към втория етаж.
И неговата книжарница в Копенхаген беше многоетажна. Магазинът се помещаваше на приземния етаж, а вторият и третият служеха за склад на огромните му запаси от книги. На последния се намираше апартаментът, който от година насам наричаше свой дом. Това място беше с почти същото разположение, но само на три етажа. Когато стигна горе, завари Иън в един доста просторен апартамент.
— Защо избяга? — попита го той.
— Трябва да видиш това — каза момчето, изправено до прозореца.
Малоун пристъпи към него и погледна навън. На отсрещния тротоар стояха двама мъже.
— Пристигнаха преди минута, остави ги някаква кола.
Мъжете не помръдваха от мястото си въпреки потоците от хора, които сновяха около тях.
— Изглеждат ми подозрителни — заяви Иън.
И Малоун мислеше така.
Двамата мъже прекосиха платното и се насочиха право към входа на книжарницата.
28
Антрим дълго беше чакал този момент. Разбираше, че трябва да действа внимателно, но разполагаше с кратък срок. Единствената му надежда беше Гари Малоун да поиска повече време. Благодарение на скритото наблюдение и подслушване в Джорджия той беше придобил приблизителна представа за случилото се между майка и син. Директният интерес на момчето към миналото на майка му сочеше, че между двамата се бяха състояли и други, по-откровени разговори очи в очи.
— С кого се е срещала майка ми? — попита го Гари. — Не ми каза нищо по този въпрос.
— Нима е толкова важно? — отвърна той, надявайки се момчето да разбере, че за да получи, трябва и да даде.
— Става въпрос за баща ми — отвърна Гари. — Всъщност за друг баща. Истинския, родния, или както там ги наричат. Майка ми е имала връзка, от която съм се родил.