— Много добре, господин Антрим. Ще работим с презумпцията, че наистина сте готов да стигнете докрай. — Настъпи кратка пауза. — Ние разполагаме с точен списък на всичко, което държите в склада. Молим да направите необходимото нищо от него да не изчезне.
— Другият въпрос?
— Харддисковете.
По дяволите! Тези хора знаеха всичко за работата му.
— Знаем, че сте подменили харддисковете на трите компютъра, използвани от Фароу Къри. Идеята ви е била да свалите кодираната информация, която се съдържа в тях. Искаме и тях.
— Толкова ли е важна тя?
— Вие търсите истина, която е била скрита в продължение на векове. А ние искаме тази истина да си остане скрита. Всъщност възнамеряваме да унищожим всичко, което сте открили досега. Само така ще сме сигурни, че този проблем ще бъде решен веднъж завинаги.
Това изобщо не го интересуваше. Единственото му желание беше да се измъкне.
— Аз също имам един проблем — рече на глас той.
— Може би пет милиона паунда не са ви достатъчни?
— Тази сума покрива прекратяването на операцията. Без странични ефекти и без по-нататъшна намеса от страна на Вашингтон. Просто отива в небитието, без шансове да бъде подновена. Такива бяха вашите условия. Ще ги изпълня и ще поема цялата вина за провала на онова, което сме започнали.
— Пет милиона паунда означават и едно много комфортно излизане в пенсия.
— Така си мислех и аз. Но сега вие искате физическите доказателства, записани на въпросните харддискове. Окей, разбирам ви. Но остава проблемът с флашката. Котън Малоун трябва да бъде отстранен.
— Ние не сме убийци.
— Но спокойно елиминирате хора — отвърна той, защото добре помнеше съдбата на Фароу Къри и на неговия човек в „Сейнт Пол“. — Малоун е прочел съдържанието на флашката.
— Сигурен ли сте?
— Той сам ми каза. Ако искате операцията да бъде прекратена завинаги, Малоун трябва да бъде отстранен. Той притежава фотографска памет и няма да забрави нито един детайл.
Мълчанието насреща означаваше, че Орденът на Дедал няма достатъчно аргументи, за да откаже.
— Мнението ви ще бъде взето под внимание — обади се най-сетне старецът. — Флашката у него ли е?
— Да.
— Как да го открием?
— Ще ви съобщя допълнително къде и кога.
Линията прекъсна.
Малоун скочи от противопожарната стълба и се присъедини към Иън, който вече беше на земята. Бяха използвали същия прозорец и същата стълба, през която беше избягал стрелецът.
Тъмната уличка беше безлюдна, без следа от полицейско присъствие.
Те се отдалечиха от книжарницата и потънаха в мрака.
Иън му беше обяснил какво има предвид. И той се съгласи, защото нямаше кой знае колко други опции. Освен това идеята имаше всички шансове да успее.
В края на уличката се сляха с любителите на късни вечерни разходки, които изпълваха тротоара. Поеха към близката пряка. Книжарницата остана на петдесет-шейсет метра вдясно от тях. До тротоара срещу нея продължаваше да стои едната полицейска кола. Другата беше заседнала в трафика на петнайсет метра по-нататък и чакаше светофарът да светне зелено. Именно в нея бяха напъхали агентката на АБТОП. Малоун се надяваше тя да е единствената в колата, която познава него и Иън.
Томас Матюс не се виждаше никъде.
Малоун вдигна ръка и Иън потъна в тълпата пред ярко осветените кръчми и магазинчета. След миг той се появи отново, вече много по-близо до полицейската кола. Насочи се към отсрещния тротоар, а после тръгна заедно с бавния трафик, раздвижил се, след като светофарът светна зелено.
Иън беше доволен, че Малоун прие предложението му. Защото наистина искаше да му помогне.
Старецът с бастуна беше опасен. Усети го в мига, в който го зърна. Жената от АБТОП успя да прогони другия мъж от книжарницата. И със сигурност беше спасила живота му и този на мис Мери. Сега беше негов ред да й помогне.
Няколко пъти беше прибягвал до номера, който предстоеше да изпълни в момента. По принцип за него се изискваха двама, а дори трима участници — особено когато плячката беше обещаваща.
Но рискът беше голям. Два пъти беше ставал свидетел на пълен провал.
Надяваше се, че тази нощ нямаше да бъде третият.
Малоун видя как Иън изскочи пред полицейския автомобил. Изскърцаха спирачки и колата закова на място, Иън се строполи на асфалта, хвана се за краката и нададе неистов рев.