Като Блейк.
Съмненията й му носеха удовлетворение.
Но се чувстваше зле заради коляното в корема. Нямаше представа защо го беше предизвикала чак дотам. Прелюбодейството е достатъчно тежък грях. Но лъжата го правеше още по-тежък. Грешката си беше нейна. Въпреки това утре щеше да й изпрати цветя. Любимите й бледосини карамфили.
Включи компютъра и вкара днешния код за достъп. Пощата не съдържаше кой знае какво, но вниманието му беше привлечено от мигащия надпис СПЕШНО над съобщение, изпратено от Лангли. Това беше новост, въведена непосредствено след 11 септември. Някои хора на високи позиции в Лангли най-сетне бяха проумели, че е по-добре да разпространяват информацията в цялата мрежа на Управлението, вместо да я пазят за себе си, а после да поемат и отговорността. Повечето съобщения с този надпис не се отнасяха до него. Неговата област се наричаше „Специални контраоперации“, което, преведено на нормален език, означаваше само едно: операции извън нормата на закона. Строго засекретени и неподлежащи на външен контрол. Блейк докладваше за тях единствено на прекия си началник. В момента в ход бяха пет такива операции, а други две бяха във фаза на планиране. После изведнъж той си даде сметка, че мигащото на екрана предупреждение е предназначено за него. Само за него и за никой друг. Компютърът започна автоматично да го дешифрира.
ВРЕМЕВА РАМКА ЗА „ИЗМАМАТА НА КРАЛЯ“!!! АКО НЕ ПОСТИГНЕТЕ РЕЗУЛТАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 48 ЧАСА, НЕЗАБАВНО ПРЕКРАТЕТЕ ОПЕРАЦИЯТА И СЕ ИЗТЕГЛЕТЕ.
Това съвсем не беше неочакван вариант. Нещата в Англия не вървяха добре. Допреди няколко дни, когато най-после пробивът беше осъществен.
Но той се нуждаеше от повече информация. Вдигна слушалката и се свърза с Лондон. Неговият човек вдигна на второто позвъняване.
— Иън Дън и Котън Малоун са на територията на летище „Хийтроу“ — докладва той.
Блейк се усмихна. След седемнайсет години служба в ЦРУ той отлично знаеше как се върши работа. Присъствието на Котън Малоун и Иън Дън в Лондон беше доказателство за това. Защото именно той го беше организирал.
Бившият суперагент в специалния отряд „Магелан“ към Министерството на правосъдието Котън Малоун се беше оттеглил след престрелка в Мексико Сити и дванайсет години вярна служба. В момента живееше в Копенхаген и имаше антикварна книжарница, но продължаваше да държи връзка със Стефани Нел, дългогодишен шеф на отряда. Именно чрез нея Блейк бе успял да привлече Малоун в Лондон. Достатъчно беше да се обади в Лангли, откъдето установиха контакт с главния прокурор, а той от своя страна бе помолил Нел да се свърже с Малоун.
Той се усмихна отново. В този скапан ден все пак се беше случило и нещо добро.
3
Замъкът „Уиндзор“, Англия
5:50 ч. вечерта
Катлийн Ричардс никога не беше влизала в замъка „Уиндзор“ — непростим пропуск за човек, роден и израснал в Англия. В замяна на това тя добре познаваше миналото му. Построен през XI в. като отбранителна крепост на брега на река Темза, той бил предназначен да спре норманското настъпление към разрастващия се Лондон и станал кралски анклав още по времето на Уилям Завоевателя. Непристъпната каменна крепост бе оцеляла по време на Първата война на бароните през XII в., английската Гражданска война през XVI в. и две световни войни. А след опустошителния пожар през 1992 г. се бе превърнала в най-големия обитаван замък в света.
Трийсетте километра от Лондон до тук тя измина под непрестанен есенен дъжд. Замъкът се издигаше на висока скала от варовик. Сивите му стени, оръдейните и стражевите кули, разположени върху площ от над петдесет декара, почти не се виждаха в дъжда и сгъстяващия се мрак. Шефът й се беше обадил преди час с кратката заповед веднага да тръгне към замъка.
Това я изненада. Главно защото беше в принудителен неплатен едномесечен отпуск, от който бяха изтекли само двайсетина дни. Оказа се в това положение веднага след провалилата се операция в Ливърпул срещу нелегална оръжейна доставка за Северна Ирландия. Тримата участници в нея бяха побягнали, а тя организира преследването им с няколко автомобила и в крайна сметка успя ги обкръжи. За съжаление, с цената на небивал хаос по местните пътища, довел до осемнайсет тежко катастрофирали коли с няколко ранени, включително и такива с опасност за живота. За щастие, без жертви. По нейна вина? Ни най-малко.