Артемис повдигна една вежда и кимна леко. Това беше целият отговор, който й трябваше.
Бътлър обикновено ставаше, за да каже довиждане, но в момента трябваше да се задоволи с коленичене.
Зеленика едва се виждаше в прегръдката му.
— До следващата криза — каза тя.
— Или може просто да ни посетиш — отвърна той.
— Получаването на виза, когато си цивилен, е много по-трудно.
— Сигурна ли си за това?
Зеленика се намръщи.
— Не. Разкъсана съм. — Тя кимна на Артемис. — Но кой не е?
Артемис удостои Суул най-презрителния си поглед.
— Поздравления, подполковник, успяхте да отчуждите най-добрия офицер на ПНЕ.
— Слушай, човеко — започна Суул, но Бътлър изръмжа и думите замръзнаха в гърлото на началника. Гномът бързо се скри зад един едър офицер.
— Изпратете ги вкъщи. Сега.
Офицерите извадиха пистолетите си, прицелиха се и стреляха. Сачма с приспивателно се заби във врата на Артемис и се разтвори на секундата. Офицерите не рискуваха и застреляха Бътлър с четири.
Артемис чу как Зеленика възрази, докато зрението му се замъгляваше като импресионистична картина. Като Феиния крадец.
— Това не беше необходимо, Суул — каза тя и подхвана Артемис за лакътя. Вече са виждали шахтата. Можеше да ги върнеш в съзнание.
Гласът на Суул звучеше сякаш идваше от дъното на кладенец.
— Не поемам рискове, капитане — искам да кажа, госпожице Зеленика. Човеците са буйни създания по природа, особено когато се транспортират.
Артемис усети ръката на Зеленика върху гърдите си. Под сакото му, тя пъхна нещо в джоба му. Но не можеше да попита какво е, защото езикът не го слушаше. Всичко, което можеше да прави с устата си, бе да диша. Той чу тупване зад себе си.
Бътлър го няма, заключи той. Останах само аз.
Тогава и той припадна.
Имението Фоул
Артемис постепенно се събуди. Чувстваше се добре и отпочинал и всичките му спомени бяха на мястото си. И пак, може би не бяха. Как щеше да узнае?
Той отвори очи и видя стенописа на тавана над него. Беше в собствената си стая.
Артемис не помръдна за няколко секунди. Не че не можеше да се движи, но в момента да лежи просто така там му се струваше напълно разкошно. Не го преследваха феи, тролове не следваха миризмата му и нямаше феини трибунали, които да го съдят. Можеше просто да лежи там и да мисли. Любимото му занимание.
Артемис Фоул трябваше да вземе важно решение: накъде щеше да поеме животът му оттук нататък? Решението беше негово. Не можеше да вини обстоятелствата или партньорския натиск. Той беше самостоятелна личност и беше достатъчно интелигентен, за да го осъзнае.
Самотният престъпен живот вече не му допадаше толкова. Нямаше желание да създава жертви. И все пак имаше нещо, свързано с тръпката да изпълняваш гениален план, което го привличаше. Може би имаше начин да комбинира престъпния си гений и новооткритите си морални ценности. Някои хора просто заслужаваха да бъдат обрани. Можеше да бъде като модерен Робин Худ: да краде от богатите и да дава на бедните. Е, може би само да краде от богатите. Стъпка по стъпка.
Нещо избръмча в джоба на сакото му. Артемис се пресегна и извади феин комуникатор. Един от двата, които бяха оставили в совалката на Опал Гномски. Артемис имаше бегъл спомен как Зеленика пъха нещо в джоба на сакото му точно преди да припадне. Очевидно, тя искаше да поддържат връзка.
Артемис се изправи и отвори устройството. Усмихнатото лице на Зеленика се появи на екрана.
— Прибрал си се безопасно тогава. Извинявай за приспивателните. Суул е свиня.
— Забрави го. Няма нанесени щети.
— Променил си се. Едно време Артемис Фоул би се заклел да отмъсти.
— Едно време.
Зеленика се огледа около себе си.
— Слушай, нямам много време. Трябваше да се кача на състезателен камион само за да хвана сигнал. Това обаждане струва цяло състояние. Трябва ми услуга.
Артемис изстена.
— Никой не ми се обажда само за да каже здравей.
— Следващият път. Обещавам.
— Ще го очаквам. Каква е услугата?
— Сламчо и аз получихме първия си клиент. Той е търговец на изкуство и една от картините му е била открадната. Честно, объркана съм, затова реших да се допитам до експерт.
Артемис се усмихна.
— Предполагам, че притежавам някакво експертно мнение върху краденото изкуство.