— Работата е там, че не можеш да влезеш или излезеш от изложбата, без да те засекат. Картината просто е изчезнала. Дори магьосниците нямат такъв вид магия.
Артемис дочу стъпки откъм стълбището.
— Изчакай една секунда, Зеленика. Някой идва.
Бътлър влетя в стаята с изваден пистолет.
— Тъкмо се събудих — каза той. — Добре ли си?
— Добре съм — каза Артемис. — Можеш да махнеш това нещо.
— Отчасти се надявах Суул още да е тук, за да го сплаша малко.
Бътлър пресече стаята до прозореца и раздели мрежестите завеси.
— Една кола се движи по алеята. Родителите ти се връщат от спа центъра в Уестмийт. По-добре да си изясним историята. Защо сме се прибрали от Германия?
Артемис мислеше бързо.
— Нека кажем, че съм усетил носталгия по дома. Липсвало ми е да бъда син на родителите си. Това е достатъчно вярно.
Бътлър се усмихна.
— Харесвам това извинение. Надявам се да няма нужда да го използваш отново.
— Нямам намерение да го правя.
Бътлър задържа навито платно.
— Ами това? Реши ли какво трябва да правиш с него?
Артемис взе Феиния крадец и го разгъна на леглото пред себе си. Наистина беше красива.
— Да, стари приятелю. Реших да направя това, което трябва. Сега, можеш ли да задържиш родителите ми на вратата? Трябва да приема това обаждане.
Бътлър кимна и се затича по стълбите, като пропускаше по три.
Артемис се върна при комуникатора.
— Сега, Зеленика, за малкия ти проблем. Премисли ли факта, че картината, която търсите, може да е все още в стаята, а нашият крадец просто да я е преместил?
— Това беше първото нещо, за което се сетих. Хайде, Артемис, би трябвало да си гений. Използвай си мозъка.
Артемис се почеса по брадичката. Беше му трудно да се концентрира. Чу как гуми пъплят по алеята, а после чу гласа на майка си, как се смееше, докато слизаше от колата.
— Арти? — повика го тя отдолу. — Слез долу. Искаме да те видим.
— Слез долу, Арти, момчето ми — извика баща му. — Ела да ни посрещнеш.
Артемис откри, че се усмихва.
— Зеленика, можеш ли да ми се обадиш пак по-късно? Зает съм в момента.
Зеленика се опита да се намръщи.
— Добре. Пет часа и по-добре да имаш предложение за мен.
— Не се тревожи, ще имам. Както и сметката за помощта ми.
— Някои неща не се променят — каза Зеленика и затвори линията.
Артемис бързо заключи комуникатора в сейфа в стаята си и изтича към стълбите.
Майка му стоеше в дъното на стълбите с широко отворени ръце.
Епилог
Статия от „Айриш Таймс“, написана от Юджийн Дрискол, културен кореспондент.
Миналата седмица светът на изкуството се разлюля от откриването на дълго изгубена творба на Паскал Ерве, френският майстор-импресионист. Слухът за връщането на „Феиния крадец“ (масло върху платно) беше потвърден, когато картината бе изпратена в Лувъра в Париж. Някой, вероятно любител на изкуството, всъщност е използвал обикновена поща, за да достави безценния шедьовър на попечителите му. Автентичността на творбата беше потвърдена от шестима независими експерти.
Представител на Лувъра заяви, че картината ще бъде изложена от следващия месец. Така че за първи път от почти един век любителите на изкуството могат да се наслаждават на шедьовъра на Ерве.
Но може би най-мъчителното в цялата тази афера е принтираната бележка, която е дошла с Феиния крадец: „Следват още“.
Дали някой там връща изгубени или откраднати произведения на изкуството на хората? Ако е така, колекционери, внимавайте. Никой таен трезор не е в безопасност. Този кореспондент чака със затаен дъх. „Следват още.“ Любителите на изкуството по света със сигурност се надяват да е така.