— Зеленика? — каза той.
Зеленика го завъртя около решетките и моментът отмина.
— Горе. Губиш време.
Артемис притисна изтощените си крайници и се опита да координира движенията си. Стъпи, хвани и се издърпай. Би трябвало да е достатъчно лесно. Беше изкачвал стълби преди. Поне една. Със сигурност.
Решетките на скелето бяха обвити от захванат каучук специално за катерене и поставени на точно разстояние от четиридесет сантиметра, удобната дистанция за захват на средностатистическата фея. И случайно, за захвата на четиринадесет годишно момче. Артемис започна да се катери и усети напрежението в ръцете си още преди да е изкачил и шест стъпки. Беше прекалено рано да се уморява. Имаше още толкова път.
— Хайде, капитане — изпъшка той през рамо. — Катери се.
— Още не — каза Зеленика. Беше опряла гръб в скелето и се опитваше да намери някакъв шаблон в прииждащата група тролове. Имаше курсове по време на работа по нападения на тролове в Централното полицейско управление. Но това беше ситуация едно-в-едно. За безкрайното неудобство на Зеленика, лекторът използваше видеозаписът от собственото й спречкване с трол в Италия преди два години. „Това“, беше казал лекторът, като стопира на изображението на Зеленика на големия екран и го увеличи с телескопична показалка, „е класически пример на какво да не правите.“
Това беше съвсем различен сценарий. Никога не бяха получавали инструкции върху това какво да правят, когато ги напада цяла глутница тролове в собствения им хабитат. Никой, мислеха инструкторите, не би бил толкова глупав.
Имаше две групи, които идваха право към нея. Една откъм реката, предвождана от същинско чудовище, от чиито бивни капеше упойваща отрова. Зеленика знаеше, че дори ако една капка от тази отрова попадне под кожата й, ще изпадне в щастлив ступор. Дори ако избегнеше ноктите на трола, бавната отрова накрая щеше да я парализира.
Втората група се приближаваше откъм западния хребет и се състоеше основно от закъснели и кутрета. Имаше няколко женски в центъра на самия храм, но те се възползваха от отвличането на вниманието да ядат месо от изоставени жертви.
Зеленика включи телепода на ниска степен. Трябваше да пресметне това най-точно за максимален ефект. Това бе последният шанс, който щеше да получи, защото започнеше ли да се катери, нямаше да може да се прицели.
Троловете се стрелнаха по стълбите на храма и се биеха за първото място. Двете групи приближаваха под прав ъгъл и двете се носеха право към Зеленика. Лидерите се хвърлиха от разстояние, решени да вземат първата хапка от нарушителя. Устните им се извиха назад, за да разкрият редове месоядни зъби, а очите им бяха съсредоточени върху жертвата. И тогава беше моментът, когато Зеленика реши да действа. Тя увеличи яркостта до максимум и прогори ретините на двата звяра, докато те все още бяха във въздуха. С пронизващ вой те заудряха омразната светлина и се свлякоха на земята в меле от ръце, нокти, бивни и зъби. Всеки трол си мислеше, че е нападнат от съперническа група и след секунди основата на скелето се превърна в хаос от първобитно насилие.
Зеленика се възползва от преимуществото, което й предостави объркването, и пъргаво изкачи първите три стъпала на скелето. Тя закачи телепода на колана си, така че да сочи надолу като пистолет. Не беше голяма защита, но беше по-добре от нищо.
Моменти по-късно тя настигна Артемис. Дишането на човешкото момче беше неравно, а изкачването му — бавно. Бавен поток кръв капеше от раната на крака му. Зеленика лесно можеше да го надмине, но вместо това тя прокара ръка през решетките на стълбата и провери какво правеха троловете. Просто страхотно. Един сравнително малък трол изкачваше решетките с ловкостта на планинска горила. Недоразвитите му бивни едва се показваха изпод устните му, но тези бивни бяха остри и отрова се събираше на капки по краищата. Зеленика обърна телепода към него и той отпусна хватката си, за да покрие обгорените си очи. Един елф би бил достатъчно умен да се задържи с една ръка и да използва средната част на другата, за да закрие очите си, но троловете не надминаваха дори смрадливите червеи по скалата на коефициента на интелигентност и действаха почти изцяло по първичен инстинкт.
Малкият трол тупна обратно на земята, приземявайки се върху гърчещия се космат килим отдолу. Веднага беше въвлечен в скандала. Зеленика се върна към катеренето и почувства как телепода тупка на гърба й. Катеренето на Артемис беше болезнено бавно и след по-малко от минута Зеленика беше плътно до рамото му.