— Добре ли си?
Артемис кимна, без да казва нищо, но очите му бяха разширени, на ръба на паниката. Зеленика беше виждала този поглед и преди, на лицата на напрегнати от битки офицери. Трябваше да закара Калното създание на сигурно място, преди да си е изгубило ума.
— Хайде, Артемис. Само още няколко стъпки. Ще успеем.
Артемис затвори очи за пет секунди, като дишаше дълбоко през носа. Когато ги отвори отново, те блеснаха с нова решителност.
— Много добре, капитане. Готов съм.
Артемис се протегна над глава за следващия лост и се издърпа с четиридесет сантиметра по-близо до спасението. Зеленика го последва и започна да го подтиква като сержант.
Отне им една дълга минута да достигнат покрива. По това време троловете се сетиха какво преследват и започнаха да изкачват скелето. Зеленика издърпа Артемис върху наклонения покрив и те пробягаха разстоянието до най-високата му точка на четири крака. Гипсът беше бял и нямаше белези. В слабата светлина изглеждаше все едно ходят по поле от сняг.
Артемис се спря. Гледката бе отключила бегъл спомен.
— Сняг — каза той нерешително. — Спомням си нещо…
Зеленика хвана рамото му и го издърпа напред.
— Да, Артемис. Арктика, помниш ли? Ще го обсъдим на дълго и на широко по-късно, когато няма тролове, които се опитат да ни изядат.
Артемис се върна в настоящето.
— Много добре. Добра тактика.
Покривът на храма се наклони под ъгъл от четиридесет градуса към кристалната сфера, която служеше за фалшиво слънце. Двамата лазеха толкова бързо, колкото им позволяваха изтощените крайници на Артемис. Накъсана пътека кръв маркираше пътя им през белия гипс. Скелето се клатеше и удряше по покрива, докато троловете се изкачваха все по-близо.
Зеленика се изправи на върха на покрива и достигна кристалното слънце. Повърхността се усещаше гладка под пръстите й.
— Д’Арвит! — изруга тя. — Не мога да намеря панела за захранването. Трябва да има външна вдлъбнатина.
Артемис долази до другата страна. Той не се страхуваше от височини, но дори и да беше така, опита се да не поглежда надолу. Не беше нужно да страдаш от световъртеж, за да се тревожиш за падане от петнадесет метра и глутница гладни тролове. Той се протегна нагоре и започна да търси по сферата с пръстите на едната си ръка. Показалецът му намери малка вдлъбнатина.
— Намерих нещо — обяви той.
Зеленика заобиколи от неговата страна и разгледа дупката.
— Добре — каза тя. — Външен панел за захранване. Силовите клетки имат равномерни точки на свързване, така че батериите на белезниците трябва да паснат.
Тя измъкна белезниците от колана си и отвори покритието на батериите. Самите батерии бяха с размерите на кредитни карти и светеха светлосини по дължината.
Зеленика стъпи на острия като бръснач ръб на покрива и забалансира ловко на пръсти. Троловете сега се тълпяха над стряхата на покрива. Прииждаха като хрътки от ада.
Белият гипсов покрив беше покрит от черна, кафява и рижава тролска козина. Войовете и миризмата им ги предхождаха, докато се приближаваха към Артемис и Зеленика.
Зеленика изчака докато всички са върху стряхата на покрива и сложи батериите във вдлъбнатината на глобуса. Сферата забръмча, съживи се и блесна изведнъж. Заслепяващ лъч светлина. За момент всичко наоколо блесна в ослепително бяло, тогава глобусът отново избледня с висок писък.
Троловете се търкулнаха като топки от наклонена билярдна маса. Някои паднаха от ръба на покрива, но повечето се събраха на стряхата, където лежаха, пищяха и драскаха лицата си.
Артемис затвори очи, за да ускори връщането на нощното си зрение.
— Надявах се батериите да захранят слънцето за по-дълго. Изглежда като прекалено много усилие за толкова кратка отмора.
Зеленика измъкна мъртвите батерии и ги подхвърли настрани.
— Предполагам, че глобус като този има нужда от много мощност.
Артемис премигна, седна удобно на покрива и стисна коленете си.
— И все пак. Имаме малко време. Може да отнеме до петнадесет минути на нощните създания да възвърнат ориентацията си след излагане на ярка светлина.
Зеленика седна до него.
— Очарователно. Изведнъж стана много спокоен.
— Нямам избор — каза просто Артемис. — Анализирах ситуацията и заключих, че няма начин да се спасим. Ние сме на върха на абсурден модел на храма на Артемида, заобиколени от временно ослепели тролове. Веднага, щом се съвземат, ще скочат тук и ще ни разкъсат. Имаме вероятно четвърт час останал живот и нямам никакво намерение да го прекарам в истерия за забавлението на Опал Гномски.