— Кажи ми, Бътлър — прошепна той, за да не го чуят останалите, — истинско ли е всичко това? Или всичко е халюцинация? — дори когато думите напуснаха устните му, Артемис осъзна, че това беше невъзможен въпрос. Ако всичко това беше халюцинация, тогава телохранителят му също беше само сън.
— Отказах злато, Бътлър — продължи Артемис, все още сам не можеше да проумее големия си жест. — Аз. Отказах злато.
Бътлър се усмихна повече като приятел, отколкото като телохранител.
— Това изобщо не ме изненадва. Ставаше много щедър пред изтриването на паметта.
Артемис се намръщи.
— Разбира се, че би го казал, ако си част от халюцинацията.
Сламчо подслушваше разговора и не можа да сдържи коментара си.
— Не подуши ли това, с което застрелях онези тролове? Мислиш ли, че можеш да изхалюцинираш това, Кално създание?
Зеленика стартира двигателите.
— Дръжте се там отзад — извика тя през рамо. — Време е да вървим. Сензорите доловиха, че други совалки се носят в местните шахти. Властите ни търсят. Трябва да ни закарам някъде извън обсега им.
Зеленика настъпи газта и плавно ги повдигна от земята. Ако совалката нямаше странични отвори, пътниците дори не биха забелязали издигането.
Бътлър сръчка Сламчо.
— Видя ли това? Това се казва издигане. Надявам се да си научил нещо.
Джуджето беше силно обидено.
— Какво трябва да направя, за да получа малко уважение тук? Всички сте живи заради мен и всичко, което получавам, са нападки.
Бътлър се засмя.
— Добре, малки приятелю. Извинявам се. Дължим ти живота си и аз поне няма да го забравя.
Артемис внимателно проследи разговора.
— Бих направил извода, че си си спомнил всичко, Бътлър. Ако дори за момент приема, че тази ситуация е реалност, тогава паметта ти сигурно е била стимулирана. Аз, може би, съм оставил нещо?
Бътлър извади лазерния диск от джоба си.
— Да, Артемис. Имаше съобщение на този диск за мен. Оставил си съобщение за себе си също.
Артемис пое диска.
— Най-накрая — каза той. — Един интелигентен разговор.
Артемис намери малка баня в задния край на совалката. Самата вътрешна тоалетна беше само за спешни случаи, а седалката беше направена от порест материал, който според Сламчо би поел всеки отпадък, който му беше подаден. Артемис реши, че ще тества филтъра друг път и седна на малък перваз до прозореца.
На стената имаше плазмен екран, вероятно за да се развличат онези, които ползват банята. Всичко, което трябваше да направи, беше да вкара диска в драйва под екрана и спомените му за феите щяха се завърнат. Цял нов свят. Стар свят.
Артемис завъртя диска между палеца и показалеца си. Психологически погледнато, ако заредеше този диск, това означаваше, че една част от него приема, че всичко това е истина. Ако сложеше диска в прореза, можеше да се хвърли по-дълбоко в някакъв вид психотичен епизод. Да не го сложи можеше да хвърли света във война между видовете. Световете на феите и хората щяха да се сблъскат.
„Какво би направил татко?“, запита се Артемис.
Той зареди диска.
Два файла се появиха на десктопа, всеки маркиран с анимирана 3-D картинка, нещо, което очевидно феината система бе добавила. И двата бяха именувани на английски и езика на феите. Артемис избра файла с името си, като докосна прозрачното покритие на плазмения екран. Папката светна в оранжево, разшири се и изпълни екрана. Артемис видя себе си имението Фоул, седейки на бюрото в кабинета си.
— Поздрави — каза Артемис от екрана. — Колко е хубаво за теб, че ме виждаш. Без съмнение това ще е първият интелигентен разговор, който ще водиш, от известно време.
Истинският Артемис се усмихна.
— Правилно — отговори той.
— Спрях за секунда тук — продължи Артемис от екрана, — за да ти дам време да отговориш, следователно, определяйки това като разговор. Няма да има повече паузи, тъй като времето ни е ограничено. Капитан Бодлива Зеленика е долу и Джулиет я разсейва, но скоро несъмнено ще ме провери. В момента се готвим да излетим за Чикаго, за да се оправим с господин Джон Спайро, който открадна нещо от мен. Цената на феината помощ по този въпрос е изтриване на паметта. Всичките ми спомени за народа ще бъдат изтрити, освен ако не оставя съобщение за бъдещото си аз и следователно да предизвикам връщане на спомените си. Това е въпросното съобщение. Следният видеозапис съдържа специфични детайли за взаимоотношенията ми с Феиния народ. Надявам се тази информация да накара тези пътища на мозъчни клетки да заблестят отново.