Репортерът изглеждаше облекчен.
— Да. Знаех го. Както и да е, въпросът е, че би отнело няколко години да съберете толкова много желязо. Така че защо ни поканихте днес тук?
Доктор Дзито развълнувано плесна с ръце.
— Това е невероятната част. Както знаете, ядрената сонда беше дългосрочен проект. Планирах да натрупам желязото в следващите десет години. Но сега лазерното пробиване разкри дълбоко масивно рудно находище на хематит, желязна руда, на долния ръб на кората точно тук в Сицилия. Невероятно богато е, може би осемдесет и пет процента желязо. Всичко, което трябва да направим, е да взривим няколко експлозива вътре в този залеж и си имаме разтопено желязо. Вече съм осигурил разрешителните за добив от правителството.
Репортерът попита следващия си въпрос съвсем сам.
— И така, доктор Дзито, кога ще взривявате?
Джовани Дзито премахна две дебели цигари от джоба на лабораторната си престилка.
— Ще взривяваме днес — каза той и подаде една цигара на репортера. — Десет години по-рано. Това е исторически момент.
Дзито отвори офисните завеси и разкри оградена зона от храсталаци под прозореца. Метален участък от тръбопроводи изпъкваха от земята в центъра на заграждение от триста квадратни метра. Докато гледаха, екип от работници с мъка слязоха от тръбопровода и побързаха да се махнат от входа. Капки от газообразна охлаждаща течност се стичаха спираловидно по тръбата. Мъжете се покатериха на голф количка и напуснаха двора. Скриха се в бетонен бункер в периметъра.
— Има няколко мегатона тротил, заровени на стратегически места в находището — обясни Дзито. — Ако това беше взривено на повърхността, би причинило земетресение със стойност седем по скалата на Рихтер.
Репортерът преглътна нервно.
— Наистина?
Дзито се засмя.
— Не се тревожете. Експлозивите са нагласени. Взривът е насочен навътре и надолу. Желязото ще се втечни и ще започне спускането си към ядрото на земята, отнасяйки сондата със себе си. Няма да усетим нищо.
— Навътре и надолу? Сигурен ли сте в това?
— Да — каза Дзито. — Тук сме в пълна безопасност.
На стената зад италианския доктор колона изграчи три пъти.
— Dottore Zito — каза дрезгав глас. — Dottore Zito. Всичко е готово. Всичко е готово.
Дзито взе черен дистанционен детонатор от бюрото.
— Времето дойде — каза той замечтано. Той погледна право към камерата. — Мила моя Белинда, това е за теб.
Дзито натисна бутона и зачака с широко отворени очи. Останалите обитатели на стаята, повече от дузина учени и техници, се обърнаха нервно към различни отчитащи панели и монитори.
— Имаме взрив — обяви единият.
Петнадесет метра по-надолу четиридесет и два нагласени експлозива експлодираха, едновременно втечнявайки сто и осемнадесет милиона тона желязо. Скалното съдържание беше изпарено и погълнато от метала. Стълб от пушек излезе от цилиндричния отвор, но не се долови никаква вибрация.
— Сондата работи на сто процента — каза един техник.
Дзито издиша.
— Това беше голямото ни притеснение. Въпреки че сондата е конструирана точно за такива условия, светът никога не е виждал подобна експлозия досега. — Той се обърна към друг лаборант. — Някакво движение?
Мъжът се поколеба, преди да отговори.
— Да, доктор Дзито. Имаме вертикално движение. Почти пет метра в секунда. Точно както предположихте.
Под земната кора бегемот от желязо и скали започна щателното си спускане към земното ядро. То пъхтеше и кипеше, бълбукаше и свистеше, разнищвайки мантията под себе си. Вътре в стопената маса сонда с размерите на грейпфрут продължи да предава данни.
Спонтанна еуфория избликна в лабораторията. Мъже и жени се прегръщаха. Запалиха се цигари и загърмяха коркови тапи на бутилки шампанско. Някой дори извади цигулка.
— На път сме — извика ликуващият Дзито. — Човекът отива в центъра на Земята. Внимавайте там долу!
В откраднатата полицейска совалка Зеленика стопира картината. Триумфиращите черти на Дзито бяха разпрострени върху екрана.
— Внимавайте там долу — тя повтори мрачно. — Човекът отива в центъра на Земята.
Настроенията в совалката варираха от мрачно до тъжно. Зеленика го приемаше изключително трудно. Цялата феина цивилизация отново се намираше под заплаха, а този път началникът Кореноплод го нямаше, за да посрещне предизвикателството. Не само това, но откакто преследваческите кабини на полицията взриви ха комуникациите им, нямаше никакъв начин да предупредят Вихрогон за сондата.