— Нямам никакви съмнение, че вече знае — каза Артемис. — Този кентавър наблюдава всички човешки новинарски канали.
— Но не знае, че Опал Гномски дава на Дзито преимуществото от феиното си знание — тя посочи изображението на Джовани на екрана. — Погледни очите му. Горкият човек е бил хипнотизиран толкова много пъти, че зениците му са се нащърбили.
Артемис замислено почеса брадичката си.
— Ако познавам Вихрогон, той наблюдава този проект още от инициацията му. Вероятно вече има план за извънредни ситуации.
— Сигурна съм, че има. План за шантава схема за десет години напред, който най-вероятно няма да проработи.
— Разбира се — съгласи се Артемис. — За разлика от научно жизнеспособна схема, точно сега това има пълен шанс за успех.
Зеленика се устреми към пилотската кабина.
— Трябва да се предам, дори и да ме подозират в убийство. Има нещо повече, заложено на карта тук, от моето бъдеще.
— Стой — възрази Сламчо. — Избягах от затвора заради теб. Нямам желание да ме пъхнат обратно там.
Артемис застана пред нея.
— Чакай малко, Зеленика. Помисли какво ще стане, ако наистина се предадеш.
— Артемис е прав — добави Бътлър. — Трябва да помислиш. Ако ПНЕ прилича дори малко на човешките полицейски сили, бегълците не са посрещани точно с разтворени обятия. Разтворени килии, може би.
Зеленика се принуди да спре и да помисли, но беше трудно. Всяка секунда, която чакаше, беше секунда, в която гигантският железен плужек си прояждаше път през земната мантия.
— Ако се предам на Министерството на вътрешните работи, ще ме отведат в ареста. Като офицер могат да ме държат седемдесет и два часа без адвокат. Като заподозрян в убийство могат да ме държат до седмица. Дори ако някой повярва, че съм съвсем невинна и че Опал Гномски стои зад всичко това, пак ще отнеме поне осем часа да получа позволение за операции. Но по всяка вероятност твърденията ми ще бъдат отхвърлени като стандартните протести на виновен. Особено с вас тримата да подкрепяте историята ми. Не се обиждайте.
— Не се обиждам — каза Сламчо.
Зеленика седна и обви глава с ръце.
— Светът ми го няма. Продължавам да си мисля, че има път назад, но нещата продължават да излизат все повече извън контрол.
Артемис постави ръка на рамото й.
— Кураж, капитане. Запитай се какво би направил началникът.
Зеленика се пое три пъти дълбоко дъх, скочи от мястото си и изправи гърба си с решителност.
— Не се опитвай да ме манипулираш, Артемис Фоул. Аз взимам свои собствени решения. Дори и така, Юлиус би се погрижил лично за Опал Гномски. Затова и ние ще направим същото.
— Отлично — каза Артемис. — В този случай ще ни трябва стратегия.
— Правилно. Аз ще управлявам совалката, а ти включи този твой голям мозък и измисли план.
— Отворен съм за предложения — каза момчето. Той седна в един от столовете на совалката, замасажира слепоочията си с връхчетата на пръстите си и започна да мисли.
Глава 9
Момичето на татко
Земна ферма Дзито, провинцията на Месина, Сицилия
Планът на Опал да сблъска феиния и човешкия свят беше прост за изпълнение, но гениален в концепцията си. Тя просто улесни човека в това, което вече си мислеше да направи. Почти всяка голяма енергийна компания в света имаше папка ядрена сонда, но идеите им бяха хипотетични, имайки предвид количеството експлозиви, нужно за взрив през земната кора, и необходимото количество желязо да се прокара сондата през мантията.
Опал избра Джовани Дзито от списъка си с потенциални марионетки поради две причини: Дзито имаше огромно състояние и земя точно над огромно висококачествено находище на хематит.
Джовани Дзито беше инженер и пионер в полето на алтернативните енергийни източници. Посветен природозащитник, Дзито развил начини да генерира електричество, без да изкопава земята или да унищожи околната среда. Изобретението, което му докара парите, беше соларната мелница Дзито. Мелница със слънчеви панели вместо перки, което я правеше няколко пъти по-ефикасна от конвенционалната мелница.
Шест седмици по-рано Дзито тъкмо се бе върнал от среща на природозащитници в Женева, където предостави основния адрес на министрите на Европейския съюз. Когато стигна вилата си на бреговете на Месинския пролив, залезът хвърляше оранжеви петна във водата, а Джовани беше изтощен. Да говориш с политици беше трудно. Дори тези, които наистина се интересуваха от околната среда, бяха спънати от онези в джоба на големия бизнес. „Полютици“, както ги бе кръстила медията.