Може би най-голямата изненада беше желанието, което изпитваше, да помогне на феините си приятели, както и истинската тъга, която изпита, от загубата на Юлиус Кореноплод. Загубата не беше чужда на Артемис; по някое и друго време той изгуби и намери всички, които му бяха близки. Смъртта на Юлиус го срази също толкова лошо, колкото останалите. Стремежът му да отмъсти за началника и да спре Опал Гномски беше по-силен от всеки престъпен порив, който бе изпитвал някога.
Артемис се усмихна на себе си. Изглежда доброто беше по-силна мотивация от лошото. Кой да предположи?
Останалата част от групата се събра около централния холографски проектор. Зеленика беше паркирала совалката на пода на вторична шахта близо до повърхността.
Бътлър беше принуден да приклекне до пети в кораба, предназначен за пасажери с размерите на фея.
— Е, Артемис, какво откри? — попита телохранителят, който се опитваше да сгъне ръцете си, без да блъсне някой по-малък.
Артемис активира холограмна анимация и тя се завъртя бавно в средата на стаята. Холограмата показваше прорез в земята от кората до ядрото. Артемис включи лазерна показалка и започна инструктажа си.
— Както виждате, има разстояние от почти три хиляди километра между повърхността и външното ядро.
Течното външно ядро на проекцията се въртеше и бълбукаше от стопената магма.
— Както и да е, човешкият вид не е успял да проникне на повече от петнадесет километра. За да се стигне по-дълбоко, ще е нужна употреба на ядрени торпеда или много голямо количество експлозив. Експлозия от тази величина е възможно да генерира големи размествания на тектонските плочи, причинявайки земетресения и приливни вълни по цялата планета.
Сламчо, както винаги, ядеше нещо. Никой не знаеше какво точно, защото беше изпразнил шкафа с храната преди един час. Никой, всъщност, не искаше и да пита.
— Това не звучи като хубаво нещо.
— Не е — съгласи се Артемис. — И затова теорията за броненосеца не е била тествана досега. Оригиналната идея принадлежи на един новозеландец, професор Дейвид Стивънсън. Доста брилянтно, всъщност, въпреки че е непрактично. Обвий подсилена сонда със стотици милиони тонове разтопено желязо. Желязото се просмуква през пукнатината, създадена от експлозива, дори я затваря след себе си. До една седмица сондата ще достигне ядрото. Желязото ще се абсорбира от външното ядро, а сондата постепенно ще се разгради. Целият процес е дори екологично чист.
Проекцията преобразяваше думите на Артемис в картини.
— Как така желязото не се не-топи? — попита Сламчо.
Артемис повдигна дългата си тънка вежда.
— Не-топи? Големият размер на залежа го възпрепятства от втвърдяване.
Зеленика се изправи и стъпи в самата холограма, изучавайки находището.
— Вихрогон трябва да знае всичко това. Човеците не биха могли да запазят нещо толкова голямо в тайна.
— Именно — каза Артемис и отвори втора холограмна проекция. — Направих проучване на бордовата база данни и намерих това: Вихрогон е направил компютърни симулации преди около осемдесет години. Решил е, че най-добрият начин да се справи с тази заплаха е да издава грешна информация от каквато и сонда да бъде изпратена долу. Доколкото е известно на човеците, сондата просто ще потъне през няколкостотин мили различна долнокачествена руда и тогава находището на рудата ще се втвърди. Кънтящ и скъпоструващ провал.
Компютърната симулация показа информацията, която Убежище изпращаше на обгърнатата от метал сонда. Над земята анимирани човешки учени чешеха главите си и късаха записките си.