— Много забавно — каза Артемис.
Бътлър разглежда холограмата.
— Бил съм на достатъчно акции, за да знам, че има огромен пропуск в тази стратегия, Артемис — каза той.
— Да?
Бътлър успя да се изправи на колене и проследи с пръст пътя на сондата.
— Е, какво, ако пътуването на сондата я отведе до някоя от шахтите на Народа? Веднъж този метал да достигне някоя шахта и получава директен път към Убежище.
Артемис беше доволен от проницателността на телохранителя си.
— Да. Разбира се. Затова има совалка, която наблюдава двадесет и четири часа на ден и може да атакува със свръхзвукова вълна разтопения метал и да го обърне, ако нуждата нарасне. Всички човешки проекти за сонди се наблюдават и ако някоя се сметне за заплаха, тя бива тайно саботирана. Ако това не проработи, геоложкият екип на ПНЕ пробива под стопената маса и я обръща с нагласени експлозиви. Находището следва новоначертания си път и Убежище е в безопасност. Разбира се, миньорската совалка никога не е използвана.
— Има още един проблем — обади се Зеленика. — Трябва да вземем предвид участието на Опал. Очевидно е помогнала на Джовани Дзито да прокопае през земната кора, може би с феин лазер. Можем да предположим, че е подобрила самата сонда, така че да не приеме фалшивите сигнали на Вихрогон. Значи, планът й е да докара сондата в контакт с Народа. Но как?
Артемис изкара трета холограма, изключвайки останалите две. Това триизмерно представяне изобразяваше Земната ферма на Дзито и кората и мантията под нея.
— Ето какво мисля — каза той. — Дзито втечнява находището тук с помощта на Опал. То започва да потъва със скорост пет метра в секунда по посока на земното ядро и прави точни отчитания, благодарение на подобренията на Гномски. Междувременно, Вихрогон мисли, че планът му работи идеално. Сега на сто и седемдесет километра дълбочина металната маса идва на разстояние от почти пет километра от главна шахта П7, която излиза в Южна Италия. Вървят паралелно триста километра и обръщат отново. Ако Опал искаше да отвори цепнатина между тези два тунела, желязото би последвало пътя с най-малко съпротивление и би изтекло в шахтата.
Зеленика усети как силата напуска тялото й.
— В шахтата и право към Убежище.
— Именно — каза Артемис. — Тази определена шахта върви в назъбен диагонал от почти две хиляди километра и излиза на четиристотин и шестдесет метра от самия град. Със скоростта, която находището ще набере при свободно падане, ще разреже голяма част от града. Всичко останало ще излъчва сигнали, които светът да чуе.
— Но ние имаме херметически стени — възрази Зеленика.
Артемис сви рамене.
— Зеленика, на света няма сила, достатъчно мощна, за да спре стотици милиони тонове разтопен хематит в свободно падане. Всичко, което се изпречи на пътя му, ще бъде заличено. Повечето желязо ще завие и ще последва тунела, но достатъчно голямо количество ще продължи право надолу и ще се вреже право в херметическите стени.
Пътниците на совалката наблюдаваха как стопеният залеж на холограмата на Артемис пробива защитата на град Убежище, позволявайки на всички електронни феини сигнали да бъдат засечени от сондата.
— Наблюдаваме петдесет и осем процента жертви — каза Артемис. — Може би повече.
— Как Опал може да направи това без сензорите на Вихрогон да я засекат?
— Просто — отвърна Артемис. — Поставя нагласен експлозив на сто шестдесет и осем километра дълбочина и го детонира в последния момент. По този начин, когато Вихрогон засече експлозията, ще бъде твърде късно да я обезоръжи или да направи каквото и да било.
— Значи трябва да премахнем тази бомба.
Артемис се усмихна. Само да беше толкова просто.
— Опал не би поела никакви рискове с този експлозив. Ако го остави на стената на шахтата, за колкото и малко време да е, един трус би го съборил или някой от сензорите на Вихрогон ще го засече. Сигурен съм, че устройството ще бъде добре прикрито, но дори един процеп в покритието би го накарало да предава сигнали като сателит. Не, Опал няма да постави експлозива до последната минута.
Зеленика кимна.
— Добре. Значи, чакаме, докато го сложи, и го обезвреждаме.
— Не. Ако чакаме в шахтата, Вихрогон ще ни засече. Ако това стане, Опал дори няма да тръгне по шахтата.
— Това е добре, нали?